— Държахме се добре с него - добави жената, - но той няма да си спомни това. Ще си спомни само моментите, когато сме били строги.
— Казвам ви, ще се защитаваме - предупреди Хал, гледайки към Джеси Корн. Кимна към купчина пирони и ръждив чук. - Ще заковем прозорците, но ако се опита да ги разбие... ще се защитаваме. Децата знаят какво да правят. Знаят къде е пушката и че Гарет няма да се върне за добро.
Да кара децата да стрелят по човек! Сакс бе шокирана. Беше видяла няколко деца да надничат през прозореца. Изглеждаха на не повече от десет години.
— Хал - изпревари я Джеси, - недей да предприемаш нищо. Ако видиш Гарет, обади ни се. И не позволявай на малките да пипат оръжие. Хайде, не прави глупости.
— Упражняваме се - оправда се Хал. - Всеки четвъртък след вечеря. Знаят как да си служат с пушката. Купих четирийсет и първи калибър, за да могат да я вдигат.
Той забеляза нещо в двора. За момент тялото му се напрегна. После си пое дълбоко въздух и отново се обърна към Сакс. Понечи да заговори, но видя, че тя вече не се интересува от него, и замълча.
— Бих искала да видя стаята му - каза Сакс.
Той вдигна рамене:
— Заповядайте, но ще идете сама. Аз не влизам там. Страх ме е. Ще им покажеш ли стаята, Маг?
Той взе чука и шепа пирони и започна да кове прозорците. Сакс забеляза от джоба му да се подава револвер.
— Джеси - обърна се тя към полицая, - иди отзад и погледни през прозореца на стаята да не би да е поставил някакъв капан.
— Нищо няма да видите - обясни майката. - Боядисал го е в черно.
— Тогава просто пази пътя откъм прозорците - продължи Сакс. - Не искам изненади. Провери района. Внимавай да не дебне отнякъде.
— Разбира се. Ще проверя района. Веднага.
Той кимна, но личеше, че няма никаква представа какво трябва да прави. Забърза към задния двор.
— Насам - посочи домакинята.
Сакс я последва по мрачен коридор, натъпкан с мръсно пране, обувки и купчини списания „Семеен кръг“, „Християнски живот“, „Оръжия и боеприпаси“, „Земя и вода“ и „Рийдърс дайджест“. От едната страна имаше три отворени врати към тъмни помещения - идеално място за засада. Сакс стисна стария „Смит и Уесън“, чието единствено добро качество бе дългата цев, което означаваше по-точна стрелба. Спомни си за един случай в Бронкс, когато, докато вървеше по подобен тъмен коридор, от всяка врата се показваха любопитни лица. За части от секундата трябваше да преценява дали да стреля, или не.
„Гарет ѝ хвърлил гнездо с оси. Бяха я ужилили на 137 места...“
Кожата ѝ настръхна. Пред всяка врата се оглеждаше тревожно наляво и надясно. Стаята на момчето бе затворена.
„Насекомото...“
Домакинята кимна към една полица с три големи черни флакона„Райд“:
— Щом му за случката с онзи полицай, Хал веднага отиде до магазина и ги купи. Освен това извади револвера си, който никога не е ползвал.
— Толкова ли се страхувате, че ще се върне?
— Вижте, Гарет е объркано хлапе. Хората не го разбират. Аз храня повече добри чувства към него, отколкото Хал. Не знам дали ще се върне, но съм сигурна, че ако го направи, няма да е за добро. Гарет няма да се спре пред убийство. По едно време няколко момчета започнаха да му отварят шкафчето в училище и да му оставят цинични бележки и мръсно бельо. Нищо сериозно, само си правели лоши шеги. Гарет обаче конструирал специална клетка, която да се отваря, ако човек не отключва шкафчето по определен начин, и поставил вътре скитащ паяк. Следващия път, когато момчетата разбили шкафчето му, паякът ухапал едното, от което то едва не ослепяло.
Стигнаха до вратата на Гарет. Отпред бе поставена табелка: „Опасност за живота. Влизането забранено.“ Отдолу беше залепена нескопосана рисунка на оса.
В къщата нямаше климатична инсталация и дланите на Сакс започваха да се потят. Избърса ги в дънките си.
След това включи радиостанцията и си сложи слушалките. За няколко секунди нагласи на чрстотата, която ѝ бе дал Стив Фар. Връзката беше лоша.
— Райм, чуваш ли ме?
— Чувам те, Сакс. Доста време чакам. Къде се губиш?
Тя предпочете да премълчи за разговора с приемните родители на момчето. Задоволи се само да каже:
— Беше ми нужно малко време, докато ме пуснат.
— Добре. Какво откри?
— В момента влизам.
Сакс натисна бравата. По дяволите, вратата беше заключена. Обърна се към домакинята:
— Имате ли ключ?
Жената се поколеба, после ѝ го подаде. Сакс отключи.