„Бързо ли да вляза, или бавно?“
„Когато се движиш, не могат да те хванат.“
Сакс кимна на жената да се връща във всекидневната. После ритна вратата и веднага отскочи назад и настрани. Долепи се до стената. От мрачната стая не се чу никакъв шум.
„137 ужилвания...“
Тя вдигна револвера, преброи до три и скочи вътре.
— Господи!
Едва не застреля силуета в стаята.
— Какво има, Сакс?
— Момент.
Тя включи лампата. От плаката отсреща я гледаше зловещото извънземно същество от „Пришълецът“.
Сакс бързо отвори вратата на гардероба.
— Мястото е обезопасено, Райм. Украсата все пак е доста страшна.
После усети миризмата: мръсни дрехи, пот и...
— Пфу!
— Какво има, Сакс?
— Смърди.
— Добре. Знаеш какво е правилото.
— Да: винаги първо да подуша местопрестъплението. Тук обаче не се трае.
— Мислех да почистя - оправда се госпожа Бабидж зад гърба ѝ. - Трябваше да го направя, преди да дойдете, но ме беше страх да вляза. Освен това миризмата на скункс се премахва само с доматен сок, което за Хал е излишно харчене на пари.
Точно това беше. Най-силната миризма в стаята бе на скункс, малко като от изгоряла гума. Сакс се извърна: домакинята стоеше на прага и кършеше ръце, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи.
— Щеше да побеснее, че сте влезли без позволение - каза полицайката. - Сега бихте ли ме оставили малко сама?
Затвори вратата.
— Стига си си губила времето, Сакс - изгърмя гласът на Райм в слушалките.
— Започвам.
Гледката беше отвратителна: посивели от прах чаршафи, купища мръсни дрехи, слепени от мухлясали хранителни остатъци чинии, целофанови пликчета с трохи от чипс и царевични пръчици. Цялото помещение изглеждаше някак зловещо. Сакс нервно се зачеса по темето. Спря, после пак започна. Защо ли толкова се изнервяше? Може би защото от тази кочина личеше, че приемните родители изобщо не са се грижили за момчето, че то е станало убиец и изнасилван отчасти и заради тяхната незаинтересованост. Неделното училище и яденето в точно определен час не са това, от което се е нуждаело детето. Какво си мислеха тези хора?
Сакс забеляза десетки следи от пръсти и обувки по перваза на прозореца. Явно момчето го използваше по-често от вратата. Почуди се дали Хал не го е заключвал през нощта.
Погледна към стената срещу леглото. Побиха я тръпки.
— Имаме си колекционер, Райм.
Там, на една масичка, бяха наредени десетина големи буркана с насекоми. На всеки бе поставен разкривен надпис с името на съответния вид: „Гърбоплавач“, „Воден паяк“... На масата се търкаляше издраскана лупа. Имаше и някакъв стар стол, който изглеждаше като взет от боклука.
— Разбрах защо му викат Насекомото - обяви Сакс.
Разказа на Райм за буболечките.
— О, това е много добре - възкликна той.
— Защо?
— Защото е рядко срещано хоби. Ако си падаше по тенис или събираше монети, щяхме по-трудно да се досетим къде може да отиде. Продължавай.
Гласът му бе мек, почти весел. Представяше си, че той извършва огледа, използвайки очите и краката на Сакс. Като началник на Криминологичния отдел на нюйоркската полиция Линкълн Райм бе прекарвал огромна част от времето си в огледи на местопрестъпления. Извършвал бе повече оперативна работа дори от младшите детективи. Точно тези огледи сега най-много му липсваха.
— Какъв е криминологичният комплект? - попита той.
Джеси Корн бе изнамерил едно куфарче с екипировка.
Сакс избърса прахта от капака и го отвори. Вътре не се съдържаше и една десета част от криминологичния ѝ комплект в Ню Йорк, но поне имаше основните неща: пинцети, фенерче, стъклени пръчици, гумени.ръкавици и пликчета за веществени доказателства.
— Олекотеният вариант - отвърна тя.
— Тук сме като риби на сухо, Сакс.
— Не се отчайвай, Райм.
Нахлузи ръкавиците и отново огледа стаята. Спалнята на Гарет беше, както се нарича в криминологията, място, свързано с престъплението - не мястото, на което е извършено престъпното деяние, а където е било замислено, или където злосторникът се е крил след извършването му. Райм я беше учил, че тези места често се оказват по-важни от самите местопрестъпления, защото тук престъпниците действат по-непредпазливо и следователно оставят повече улики.
Сакс започна огледа по решетъчния метод: крачка напред, след това обръщане на деветдесет градуса и преминаване през същия участък в перпендикулярна посока.
— Разказвай, Сакс. Разказвай - настоя нетърпеливо Райм.
— Мястото е зловещо, Райм.
— Зловещо ли? Какво, по дяволите, означава „зловещо“?
Линкълн Райм не обичаше отвлечените понятия. Предпочиташе твърдите определения, като „студен“, „кален“, „син“, „зелен“, „остър“. Дори недоволстваше, когато партньорката му използваше думи като „малък“ и „голям“. „Говори в милиметри, Сакс, или изобщо не го казвай“ - повтаряше той. Затова Амелия Сакс винаги носеше линийка при огледите.