Выбрать главу

Цветен спрей! Тия хора явно си нямаха и понятие от кри­минология.

На отбивката спря полицейска кола и от нея слезе Люси Кър. Тя пък какво търсеше тук? Полицайката кимна хладно на Сакс:

— Намери ли нещо полезно в къщата?

— Няколко неща - отвърна кратко Сакс и кимна към скло­на: - Там защо не е оградено?

— Гарет не е правил нищо на склона - оправда се Люси.

— Не, но може да е слязъл по него. Пътищата за подход и отстъпление на извършителя също се включват към местоп­рестъплението.

— Местопрестъплението толкова ли зле изглежда, кол­кото на снимките? - попита Райм по радиостанцията.

— Изглежда, сякаш стадо бизони са минали през него. Сигурно има двайсетина следи от обувки.

— По дяволите!

Люси чу коментара на Сакс, но не каза нищо. Загледа ре­ката. Сакс кимна към тинестия бряг:

— Това ли е лодката, с която е избягал?

— Да - отвърна Джеси Корн. - Откраднал я е. Искаш ли да я претърсиш?

— По-късно. Откъде е минал на идване? За вчера говоря.

Джеси посочи на изток:

— Сигурно не е оттам. Там няма нищо, само блата и тръс­тики. Дори лодка няма откъде да мине. Значи или е дошъл по Шосе 112 и е слязъл по склона, или с лодка по реката.

Сакс отвори куфарчето с инструменти.

— Трябват ми няколко проби от почвата.

— От почвата ли?!

— Да.

— Защо?

— Защото, ако на местопрестъплението има почва, която не се среща в района, може да е от мястото, където Гарет държи момичетата.

— Може да е от градината на Лидия или от задния двор на Мери Бет, или от обувките на някой рибар - отбеляза Люси.

— Може - съгласи се спокойно Сакс, - но така или иначе трябва да я изследваме.

Подаде на Джеси едно найлоново пликче. Той послушно се зае със задачата. Сакс заслиза по склона. Изведнъж спря и пак отвори куфарчето. Вътре нямаше гумени ленти. Косата на Люси Кър бе вързана с ластик.

— Би ли ми дала тези ластици? - помоли Сакс.

Полицайката се поколеба, после ги свали и ѝ ги подаде.

Сакс ги уви около обувките си.

— Така ще знам кои са моите следи - обясни тя.

„Като че ли има някакво значение в тази бъркотия.“

Провря се под жълтата лента.

— Сакс, какво откри? - попита Райм; връзката беше още по-лоша.

— Не мога да разбера точно как е станало. Има прекалено много следи. Сигурно десетина души са се разхождали тук през последните двайсет и четири часа. Предполагам, че Мери Бет е била клекнала. От запад, откъм канала, се приближават мъж­ки следи - явно Гарет. Помня какви бяха грайферите на обув­ката, която е намерил Джеси. Мери Бет се изправя и отстъпва назад. От юг се приближава друг мъж - Били. Слязъл е по склона. Върви бързо, тежестта му е върху пръстите на крака­та. Значи е тичал. Гарет излиза срещу него. Скарват се. Гарет сигурно е взел вече лопатата, Били отстъпва към една върба. Гарет се нахвърля върху него. Спречкват се. Ето и очертани­ята на трупа. По почвата и в основата на дънера на дървото има следи от кръв... Добре, започвам огледа.

Тя тръгна. Напред и встрани. Крачка по крачка. Внима­телно заоглежда пръстта и тревата, напуканата кора на дъ­бовете и върбите, клоните над главата си („Местопрестъпле­нието е триизмерно“ - често ѝ напомняше Райм).

— Тези фасове защо не са прибрани?

— О - обади се Джеси, - от Натан Грумър са.

— Кой е той?

— Един от заместник-шерифите. Опита се да ги откаже, но...

Сакс въздъхна, но замълча. Идеше ѝ да им каже, че всеки полицай, който пуши на местопрестъплението, трябва да бъ­де моментално уволнен.

Внимателно огледа земята, но напразно. Отиде на място­то на тазсутрешното отвличане, провря се под жълтата лен­та и заоглежда около върбата. Напред и назад. От жегата ѝ призляваше.

— Райм, и тук няма нищо интересно... Чакай... Намерих нещо.

Забеляза нещо бяло до реката. Беше намачкана салфетка. Клекна и я вдигна. Коленете я заболяха - артритът се обаж­даше. По-скоро би предпочела да гони някой престъпник, от­колкото да кляка, за да събира улики.

— Това е салфетка, Райм. Прилича на онези от къщата. Само че по тази има кръв.

— Мислиш ли, че Гарет я е изпуснал? - попита Люси.

Сакс огледа салфетката.

— Не знам. Мога да кажа само, че е изпусната днес. Мно­го е суха. Ако беше стояла през нощта, щеше да се размекне от росата.

— Чудесно, Сакс - похвали я Райм. - Откъде си го научи­ла? Не си спомням да съм ти го казвал.

— Напротив. Пише го в учебника ти по криминология. Дванайсета глава - „Хартия“.