Сакс слезе при водата и огледа малката лодка. Вътре нямаше нищо.
— Джеси, би ли ме откарал на другия бряг? - помоли тя.
Той, разбира се, бе готов на драго сърце. Сакс се запита след колко ли време ще се осмели да я покани на кафе. Люси също се качи в лодката и тримата преминаха мълчаливо на другия бряг.
Там Сакс откри следи от обувките на Лидия и от едната маратонка и от босия крак на Гарет. Проследи ги в гората. Стигна до бараката, в която Ед Шефър бе нажилен от осите.
„Какво, по дяволите става тук?“ - помисли.
— За Бога, Райм, тук, изглежда, е метено!
Престъпниците често заличават следите си така.
— О, не - обади се Джеси Корн, - това е от хеликоптера.
— Хеликоптер ли?
— Ами да. Бърза помощ. За да откарат Ед.
— Завихрянето от витлата е заличило всички улики. Стандартната процедура е да се премести пострадалият далеч от местопрестъплението и чак тогава да се извози.
— Стандартна процедура ли? - сопна се Люси. - Съжалявам, но бяхме малко притеснени за Ед. Опитвахме се да му спасим живота, ако не си разбрала още.
Сакс не отговори. Влезе внимателно в бараката, за да не раздразни десетките оси, които бръмчаха около смачканото гнездо. Каквото и да беше видял полицай Шефър обаче, вече го нямаше, а хеликоптерът беше разместил горния слой на почвата, така че нямаше смисъл да се взимат проби.
— Да се връщаме в лабораторията - каза Сакс.
Тъкмо бяха стигнали до брега, когато зад тях се чу шумолене и от храстите излезе някакъв човек.
Джеси Корн и Сакс моментално насочиха оръжия към него. Натрапникът застина, вдигна ръце и замига изненадано. Сакс имаше чувството, че го познава отнякъде. Беше едър, с брада, косата му бе вързана на опашка. Носеше дънки, сива фланелка, дънкова риза и тежки обувки.
Къде ли го бе виждала?
Сети се едва когато Джеси го нарече по име.
— Рич!
Беше единият от тримата, които бяха видели сутринта пред шерифството. Рич Кюлбо - малко необичайно име. Сакс си спомни как тримата плъзнаха очи по тялото ѝ, лекото презрение, с което изгледаха Том; затова задържа оръжието насочено към натрапника по-дълго, отколкото ако беше някой друг. След това бавно го свали, пусна предпазителя и го прибра в кобура.
— Извинявайте - каза Кюлбо. - Не исках да ви стряскам. Здрасти, Джеси.
— Тук е извършено престъпление - изсъска Сакс.
— Кой е там? - прозвуча гласът на Райм в радиостанцията.
Сакс се обърна настрани и зашепна в микрофона:
— Един от онези типове, които видяхме на влизане в шерифството.
— Имаме работа, Рич - смъмри го Джеси. - Не можеш ли да се мотаеш другаде?
— Нямам намерение да ви преча - успокои го Кюлбо, - но както всички останали, искам да се пробвам за хилядарката.
— Каква хилядарка?
— По дяволите - прошепна Сакс в микрофона, - обявили са награда, Райм.
— О, не. Само това ни липсваше!
От всички фактори, които водят до унищожаване на улики и пречат на криминолозите, най-опасни са търсачите на награди и на сувенири от местопрестъплението.
— Майката на Мери Бет обяви награда - обясни Кюлбо. - Жената е червива от пари и мога да се обзаложа, че ако момичето не бъде намерено до вечерта, ще вдигне сумата на две хиляди. - Обърна се към Сакс: - Няма да ви преча, госпожице. Не сте оттук и сигурно си мислите, че съм от хората, които създават проблеми. Недейте да съдите толкова прибързано. Джеси, кажи ѝ как спасих онова момиче, дето се беше загубило миналата година в Грейт Дизмал. Всички я бяха отписали!
— Рич и Харис Томъл я намериха - каза Джеси. - Три дни скитала сама из блатото. Ако не бяха те, щеше да умре.
— Е, аз свърших повечето от работата - допълни нескромно Кюлбо. - Харис не обича много да се каля.
— Много добре сте направили - съгласи се Сакс. - Искам само да не ни пречите.
— Няма да ви пречим. Няма защо да се палите толкова.
Кюлбо се обърна и изчезна в гората.
Сакс разказа на Райм за нежеланата среща.
— Нямам време да сс занимавам с местните, Сакс - каза той. - Трябва да се заемем с издирването. И то бързо. Връщай се да видим какво си намерила.
Докато плаваха към другия бряг, Сакс попита:
— Този ще ни създава ли много ядове?
— Кой, Кюлбо ли? Той е мързеливец - отвърна Люси. - Пуши трева и пие много, но няма сериозни нарушения, ако изключим пиянските сбивания. Предполагам, че има казан за уиски някъде из горите и дори за хилядарка не вярвам да си даде труд.
— Какво работят той и приятелите му?
— О, и тях ли си видяла? - изненада се Джеси. - Ами, Шон, най-хилавият от тримата, и Рич нямат постоянна работа. Бракониерстват, събират изхвърлени неща, хващат се на временна работа. Харис Томъл е ходил две години в колеж. Постоянно опитва някакви сделки, но досега не съм чул да е спечелил нещо. И тримата обаче имат пари, което означава, че произвеждат нелегално уиски.