— Защо тогава не ги арестувате?
Джеси замълча. Люси отговори вместо него:
— Първо трябва да открием казана. - После добави: - Тук понякога предпочитаме да не си създаваме главоболия.
Сакс се замисли - тази философия надали беше характерна само за Юга.
Пристигнаха на другия бряг и Сакс скочи от лодката, преди Джеси да успее да ѝ подаде ръка.
По канала се зададе черен моторизиран шлеп, петнайсетина метра дълъг. Навлезе в реката и продължи надолу по течението. Отстрани имаше надпис: „Давет индъстрис“.
— Какво е това? - поинтересува се Сакс.
— Една фабрика в покрайнините на града - отвърна Люси. - Прекарват продуктите си по Крайбрежния плавателен път, през Дизмал Суомп Канал до Норфолк. Асфалт, катран, такива неща.
Райм чу обяснението по радиостанцията и се обади:
— Не е зле да разпитаме дали по време на убийството не е минал някой шлеп.
Сакс го спомена на Люси, която отговори:
— Това е едно от първите неща, които направихме. Не е имало шлеп. Ако се интересуваш, разпитахме и всички, които пътуват редовно по Канал роуд и Шосе 112. Нищо интересно не научихме.
— Добре сте се сетили - похвали я Сакс.
— Това е стандартна процедура - тросна се Люси и се запъти към колата си със самодоволната физиономия на ученичка, която най-сетне е успяла да натрие носа на най-големия всезнайко в класа.
7.
— Няма да му позволя да направи нищо, докато не осигурите климатична инсталация.
— Том, нямаме време да чакаме - възрази Райм. Апаратурата от управлението на щатската полиция беше пристигнала.
— Стив работи по въпроса - оправда се Бел. - Задачата излезе по-трудна, отколкото си я представях.
— Не ми трябва климатична инсталация.
— Опасявам се да не получиш дисрефлексия, Линкълн.
— Не съм чувал високата температура да е вредна за кръвното, Том. Ти чел ли си го някъде? Аз не съм.
— Стига е този подигравателен тон, Линкълн.
— Подигравателно ти звуча, така ли?
Болногледачът търпеливо обясни на Бел:
— Високата температура води до обезводняване на тъканите. При това те се свиват и оказват по-голямо налягане върху кръвоносните съдове. Това може да доведе до дисрефлексия, която може да го убие. Няма да минем без климатик. Всичко е пределно ясно.
Том бе единственият болногледач, който се задържа повече от половин година при Райм. Другите или напускаха, или биваха уволнявани от криминолога.
— Включете го - нареди Райм на един полицай, който вкарваше олющен апарат за газова хроматография.
— Не!
Том застана със скръстени ръце пред разклонителя. Полицаят се стъписа.
— Когато получим климатичната инсталация, тогава ще го включвате - изсъска болногледачът.
— Боже Господи! - възкликна Райм.
Едно от най-неприятните неща за всеки парализиран е неспособността да дава израз на яростта си.
След злополуката Райм бързо си даде сметка, че такива прости действия като стискането на юмруци например (да не говорим за хвърлянето на тежки предмети - любимото занимание на бившата му жена, Блейн) много облекчават гнева.
— Ако ме ядосваш още, пак ще ме заболи вратът или ще получа гърчове - предупреди той.
— Това не може да те убие за разлика от дисрефлексията - отбеляза спокойно Том, което още повече ядоса криминолога.
— Изчакайте пет минути - каза неохотно Бел и излезе.
Линкълн Райм оглеждаше апаратите. Чудеше се дали някога ще бъде способен да докосне някой предмет. Само безименният пръст на лявата му ръка бе запазил някаква чувствителност и можеше да се движи.
Тери Добинс, лекарят от Нюйоркското полицейско управление, който се занимаваше с Райм, му бе разказал за всички неприятни емоции, които съпътстват живота на паралитика, и го беше уверил, че ще преживее всичките. Бе споменал обаче, че някои не отминават веднъж завинаги, а периодично се връщат.
Райм неведнъж бе чувствал отчаяние и желание да сложи край на живота си.
Сега бе обхванат от гняв. Две млади жени бяха отвлечени, едно момче - убито. Страшно му се искаше да отиде на местопрестъплението, да направи оглед, да събере улики, да ги погледне под микроскопа, да натиска копчетата на компютрите и другите апарати, да крачи напред-назад, докато мисли.
Искаше да може да работи, без да се тревожи, че скапаната топлина може да го убие. Замисли се за чудотворните ръце на доктор Уивър, за операцията.
— Нещо се умълча - отбеляза подозрително Том. - Какво замисляш?