— Нищо не замислям. Би ли включил, ако обичаш, хроматографския апарат? Трябва да загрее.
Том се поколеба, после включи апарата. Нареди останалите неща на една маса.
Стив Фар влезе в стаята, помъкнал климатик „Кериър“. Беше много як, само зачервените му уши показваха, че товарът му тежи.
— Откраднах го от Градоустройствения отдел. И без това не се разбираме много с чиновниците.
Бел му помогна да го монтират на прозореца и скоро в стаята започна да става по-хладно.
На прага се появи млад мъж. Всъщност тялото му изцяло изпълни касата на вратата. Беше около двайсетте, с яки рамене и високо чело. Бе висок около метър и деветдесет и пет и тежеше сигурно повече от сто и двайсет килограма. За момент Райм си помисли, че може да е някой роднина на Гарет и е дошъл да ги заплашва.
— Аз съм Бен - каза смутено новодошлият.
Тримата мъже се обърнаха и той объркано загледа неподвижното тяло на Райм.
— Кого търсите? - попита Бел.
— Ами... търся господин Бел.
— Аз съм шериф Бел.
Младежът изглеждаше хипнотизиран от безжизнените крака на Райм. Най-сетне отмести поглед и преглътна:
— Ами... Аз съм племенникът на Люси Кър.
— А, помощникът ми за криминологичната работа! - обади се Райм. - Чудесно! Точно навреме идвате.
Младежът отново погледна инвалидната количка:
— Ама леля Люси не каза...
„Какво ли ше изтърси?“ - почуди се Райм.
— ... ъъъ... не каза нищо за криминологична работа. Аз съм само студент, в Ейвъри. Ъъ... какво искате да кажете, сър, че идвам точно навреме?
Въпросът бе предназначен за Райм, но Бен гледаше шерифа.
— Искам да кажа: Седнете до онази маса. След малко ще ви донесат проби, които да анализирате.
— Проби ли... Ъъ... добре. От каква риба?
— Риба ли? Риба?!
— Какъв вид? - попита тихо едрият младеж, като все още гледаше Бел. - Ще се радвам да ви помогна, но трябва да ви кажа, че нямам опит с повечето видове. В момента специализирам.
— Тук не става дума за никаква риба. Говорим за улики от местопрестъпление. Вие какво си помислихте?
— Местопрестъпление ли? Ами, не знам - запъна се Бен.
— Защо не ме гледате, като говорите с мен? - смъмри го Райм.
Младежът почервеня като рак. Потръпна и неохотно се обърна към криминолога:
— Ами, просто... ъъ... нали той е шерифът.
— Да, но Линкълн ще ръководи следствието - обясни Бел. - Той е криминолог от Ню Йорк и е дошъл да ни помогне.
— Амиии, добре... - измънка Бен. Очите му зашариха по инвалидната количка, по неподвижните крака на Райм, по устройството за управление, накрая се втренчи в една точка на пода.
Райм веднага намрази младежа, който се държеше, сякаш криминологът е най-грозният изрод на някой селски панаир. Прииска му се час по-скоро да се върне в болницата и да легне под ножа на доктор Уивър.
Мразеше и Сакс - тя бе организирала целия този цирк.
— Ами, сър...
— Можеш да ме наричаш... ъъ... Линкълн.
— Аз всъщност не разбирам много от физиология и морфология. Специализирам морска социобиология.
— Това пък какво е?
— Ами, общо взето, се занимава с поведението на морските животни.
„И таз хубава - помисли си Райм. - Не стига, че го е страх от инвалиди, ами и е превъртял на тема риба.“
— Е, няма значение - каза той. - Правилата са едни и същи. Методите са си методи. Работил ли си газова хроматография?
— Да.
Това вече беше добре.
— А с микроскоп?
Бен кимна неуверено:
— Всъщност... - Погледна за момент Бел, но после бързо се обърна към Райм: - ъъ... леля Люси ме помоли само да се отбия. Не знаех, че иска да се включа в работата... Искам да кажа, трябва да ходя на занятия...
— Бен, нуждаем се от помощта ти - каза Райм.
— Работим по случая „Гарет Ханлън“ - обясни шерифът.
Бен се замисли, после погледът му се проясни:
— А, онова момче от Блакуотър Ландинг.
Шерифът му разказа накратко за отвличанията и злополуката на Ед Шефър с осите.
— О, съжалявам за Ед - каза Бен. - Веднъж беше у леля Люси и...
— Имаме нужда от теб - повтори Райм.
— Нямаме представа къде е завлякъл Лидия - продължи шерифът. - Трябва да спасим момичетата, не ни остава много време.
— Ами... Скоро имам изпит. И трябва да ходя на занятия. Както вече казах...
— Нямаме голям избор, Бен - заговори търпеливо Райм. - Гарет е с три часа преднина и може всеки момент да убие някое от момичетата, ако не го е направил вече.
Зоологът огледа прашната стая с надежда някой да го подкрепи. Като не видя такъв, каза примирено:
— А, може да остана за известно време.
— Благодаря.
Райм смукна в тръбичката на устройството за управление и се завъртя към масата с апаратите. Огледа ги, после пак се обърна към Бен: