— Би ли ми сменил катетъра? Време е да започваме.
Младежът се втрещи:
— Искате...
— Шегува се - побърза да го успокои Том.
На Бен обаче никак не му стана смешно. Той кимна смутено, тромаво се приближи до хроматографския апарат и заразглежда контролното табло.
Сакс се втурна стремглаво в импровизираната лаборатория, следвана по петите от Джеси Корн.
Люси Кър се появи малко след тях, без да бърза. Поздрави племенника си и го запозна с Джеси и Сакс. Сакс извади няколко найлонови пликчета:
— Това е от стаята на Гарет. - Извади още няколко: - Тези са от местопрестъплението, от Блакуотър Ландинг.
Райм погледна уликите, но в очите му не личеше голям ентусиазъм. Не стига, че веществените доказателства бяха малко, ами и трябваше да ги анализира, без да има ни най- малка представа за района.
„Риба на сухо...“
— Бен, от колко време живееш тук? - попита той.
— Откакто съм се родил, сър.
— Добре. Как се казва този район на щата?
— Северна крайбрежна равнина, доколкото си спомням.
— Познаваш ли някой геолог, който да работи в района? Някой картограф?
— Не. Само хидробиолози.
— Райм - намеси се Сакс, - когато бяхме при канала, видях един шлеп. Прекарват асфалт и катран от някаква местна фабрика.
— Фабриката на Давет - уточни Люси.
— Там нямат ли геолог? - попита Сакс.
— Не знам дали имат - намеси се Бел, - но самият Давет е инженер и живее тук от много години. Сигурно добре познава местността.
— Би ли му се обадил?
— Дадено. - И излезе.
Върна се след няколко минути.
— Свързах се с Давет. Нямат геолог, но той се съгласи да помогне. Ще дойде след около половин час. И така, Линкълн, как ще проведем издирването?
— Аз, ти и Бен ще стоим тук и ще изследваме уликите. Искам веднага да се сформира малък отряд, който да започне издирването от Блакуотър Ландинг. От мястото, на което Джеси е видял за последно Лидия и Гарет. Ще направлявам отряда оттук, в зависимост от това, което открия по уликите.
— Кой искаш да се включи в отряда?
— Сакс ще го ръководи. Люси също да се включи.
Бел кимна. Люси не реагира.
— Бих искал и аз да участвам - обади се Джеси.
Райм кимна:
— Добре. Може би още един.
— Само четирима души? - изненада се Бел. - Мога да намеря десетки доброволци.
— В случай като този, колкото по-малко, толкова по-добре.
— Кой да е четвъртият? - попита Люси. - Мейсън Жермен ли?
Райм погледна към отворената врата. Не забеляза никого в коридора, но въпреки това понижи глас:
— Какво е положението с Мейсън? Странно се държи. Не обичам такива ченгета.
Бел вдигна рамене:
— Имал е трудно детство. Местен е, но е отрасъл на север от Пако. Баща му пробвал различни неща, накрая започнал да дестилира незаконно уиски. След като го разкрили, се самоубил. Самият Мейсън е започнал от нищо. Имаме такъв израз тук: Прекалено беден, за да си боядисаш къщата, прекалено горд, за да я варосаш. Такъв е Мейсън. Постоянно се оплаква, че нещо го спира, че не получава това, към което се стреми. Амбициозен е, но градчето не му предоставя възможност да се развива.
— И иска да застреля Гарет - отбеляза Райм.
— Точно така.
— Защо?
— Мейсън настояваше той да оглави разследването за смъртта на момичето, което бе нажилено от оси. Мисля, че е имал някаква връзка с нея. Може да са излизали заедно, не знам, но той страшно много искаше да тикне момчето в затвора. He успя обаче да намери достатъчно доказателства. Когато старият шериф се пенсионира, общинският съвет не одобри Мейсън точно заради този случай. Избраха мен, въпреки че той е по-възрастен и има по-дълъг стаж. Оттогава Гарет му е като трън в окото. Така се държи, сякаш иска да намекне на Мейсън, че наистина е убил момичето, а се е измъкнал.
Райм поклати глава:
— Не искам такива луди глави в отряда. Избери друг.
— Нед Спото - предложи Люси.
Бел вдигна рамене:
— Способен полицай е. Добре стреля, но знае кога да си държи оръжието в кобура.
— Само се погрижи Мейсън да не се навърта наоколо - каза Райм.
— Това няма да му хареса.
— Нямаш избор. Намери му друга работа. Накарай го да мисли, че върши нещо важно.
— Ще се постарая.
На вратата се показа Стив Фар.
— Обадих се в болницата. Ед още е в критично състояние.
— Успял ли е да каже нещо?
— Нито думичка. Още е в безсъзнание.
Райм се обърна към Сакс:
— Добре... Хайде. Тръгвайте по пътеката от Блакуотър Ландинг и чакай да ти се обадя.
Люси погледна скептично пликчетата с улики:
— Наистина ли смятате, че така ще намерим момичетата?
— Сигурен съм! - отвърна кратко Райм.
— Имам чувството, че ще правите някакъв фокус.