— Грумър, отивам да поговоря с Кюлбо. Идваш с мен.
— Ама - започна бавно Франк, който вече си беше взел шапката, - нали Джим изпрати мен.
— Аз искам Натан да дойде.
— При Рич Кюлбо ли? - изненада се Грумър. - С него не се понасяме. Три пъти съм го арестувал, веднъж дори му разбих носа. На твое място бих взел Франк.
— Да - съгласи се високият полицай. - Братовчед му и тъст ми са колеги. Роднини сме. Уважава ме.
Мейсън погледна упорито Натан:
— Ти ми трябваш.
— Ама Джим каза... - започна Франк.
— Искам Натан да дойде!
— Добре, Мейсън. Щом държиш.
Мейсън загледа изработения от дърво макет на женска патица на бюрото на Натан. Беше красива. Това момче имаше дарба.
— Готов ли си?
Натан въздъхна и се изправи.
— А аз какво да кажа на Джим? - попита Фред.
Без да отговори, Мейсън излезе от помещението. Натан го последва. Качиха се в служебната кола на Мейсън.
След като си сложиха коланите, както призоваваше един плакат на улицата, Мейсън започна:
— Слушай сега. Аз...
— Стига, Мейсън. Исках само да ти кажа кое смятам за най-правилно. Миналата година Франк и Кюлбо...
— Млъквай и слушай!
— Добре. Слушам. Няма нужда да ми говориш така... Слушам. Какво пак е направил Кюлбо?
Мейсън обаче не отговори. Вместо това попита:
— Къде ти е пушката?
— Карабината ли? М 77?
— Същата.
— В джипа. У дома.
— Имаш ли оптически мерник?
— Разбира се.
— Отиваме да я вземем.
Излязоха от паркинга и веднага щом се озоваха на Мейнстрийт, Мейсън включи сигналната лампа на покрива.
Натан лапна една порция тютюн за дъвчене, което не смееше да направи в присъствие на Бел.
— Пушката, значи... Затова искаше аз да дойда, а не Франк!
— Точно така.
Натан Грумър бе най-точният стрелец с пушка в шерифството, един от най-добрите в окръга.
— Значи след като си взема пушката, отиваме при Кюлбо, така ли?
— Не.
— Къде тогава?
— На лов.
— Хубави къщи - отбеляза Сакс.
Пътуваха с Люси Кър по Канал роуд към Блакуотър Ландинг. Джеси Корн и Нед Спото, набит мъж около четирийсетте, караха зад тях. Люси погледна постройките от другата страна на канала и не каза нищо.
Липсата на деца в Блакуотър Ландинг отново направи впечатление на Сакс. Замисли се, но после реши да не си губи времето с това.
Люси зави надясно по Шосе 112, после спря на отбивката, откъдето бяха тръгнали само преди половин час. Джеси Корн спря зад тях. Четиримата слязоха до реката и се качиха в лодката. Джеси се зае с греблата и промърмори:
— Не мога да повярвам - да отида на север от Пако!
Каза го с толкова тревожен тон, че Сакс отначало помисли, че се шегува. Другите обаче не се засмяха.
Слязоха на другия бряг и тръгнаха по следите на Гарет и Лидия.
След бараката, където бе пострадал Ед Шефър, следите продължиха още двайсетина метра в гората, после изчезнаха.
По предложение на Сакс четиримата се разделиха и започнаха да търсят нещо, което да им подскаже накъде е тръгнал Г арет.
Не откриха нищо и се върнаха на мястото, на което следите се губеха.
Люси се обърна към Джеси:
— Сещаш ли се за онази пътека? Онази, по която побягнаха малките наркоманчета, когато Лу Стърджис ги погна миналата година?
Той кимна и каза на Сакс:
— Намира се на петдесетина метра на север. Гарет сигурно я знае. Тя е най-бързият път през храсталаците. Иначе много ще се забави.
— Да я проверим - предложи Нед.
Сакс се замисли как ще е най-добре да наложи мнението си. Реши, че има само един подход - директният. Ако прояви колебание, другите трима щяха да надделеят.
— Оставаме тук, докато не ни се обади Линкълн - заяви.
Джеси се усмихна смутено; явно не знаеше на чия страна да застане.
Люси поклати глава:
— Гарет е минал оттам!
— Не можем да сме сигурни.
— Тук храсталакът е много гъст - отбеляза Джеси.
— Всичко е обрасло - подкрепи го Нед. - Има и много змии. Ако не минеш по пътеката, няма откъде.
— Ще чакаме - отсече Сакс.
Спомни си един пасаж от учебника но криминология на Линкълн Райм:
„Много разследвания се провалят поради прибързани действия. Всъщност при повечето случаи внимателното анализиране на уликите много по-бързо показва кой е престъпникът и спомага за по-скорошното и по-безопасното му арестуване.“