Опита да запази спокойствие - едно от нещата, които най-трудно му се удаваха.
— Едната проба е пo-тъмна, сър - заяви накрая зоологът. - Тази от Блакуотър Ландинг. Вижте.
Показа ги на Райм, но той се намуси.
— Бъркам ли нещо, сър?
— Не, не. Виж само дали тази проба не е влажна.
— Ъъ... как?
— Пипни я с пръст.
— Доста е мокра.
— Първо ще се наложи да я изсушим. Не можем да ги сравним, ако не са еднакво влажни.
Райм огледа стаята. Ако ги изсушат на слънце, цветът на пробите можеше да се промени. На сянка пък щяха да съхнат много дълго. Погледна Том и си спомни, че болногледачът е запален готвач.
— Микровълнова печка! - възкликна криминологът. - Виж дали наоколо няма някоя закусвалня. Там сигурно имат. Помоли ги да ти изсушат пробата.
Бен излезе, държейки листа, сякаш е новородено коте.
Том кимна към врата:
— Това момче умира от притеснение.
— Тътри се като охлюв... и е свит като... не знам какво. Едва се сдържам да не избухна.
— И по-трудно ще ти стане.
Бен се върна след няколко минути. Носеше листа с пробата върху пластмасова паничка. Сега почвата бе значително по-светла.
— Сравни ги пак - накара го Райм. - Има ли разлика?
— Ъ... не мога да кажа, сър.
— Ъ... погледни ги под микроскопа тогава.
Бен постави двете проби на един микроскоп с по-малко увеличение и погледна през окуляра.
— Не съм сигурен. Трудно е да се каже. Предполагам... може би има някаква разлика.
— Дай да видя.
Младежът отново поднесе микроскопа пред очите на Райм.
— Определено има разлика - заяви криминологът. - Пробата от връзките е по-светла. Има и повече кристални частички. Повече гранит и глина и различни растителни остатъци. Значи не е от Блакуотър Ландинг. Ако имаме късмет, може да се окаже от бърлогата му. Като излязат резултатите от стрития варовик, пусни проба от пръстта от обувката.
— Добре.
След малко на монитора на хроматографския апарат се появи графика. Райм понечи да се приближи с количката си, но се блъсна в една ниска масичка.
— Мамка му!
Бен се ококори ужасено:
— Добре ли сте, сър?
— Да, да, да. Какво прави тази проклета маса тук? Не ни трябва.
— Веднага ще я махна.
Бен хвана тежката масичка с една ръка, сякаш беше от картон, и я премести в един ъгъл.
— Съжалявам, трябваше да се сетя да я махна по-рано.
Без да обръща внимание на този неловък израз на разкаяние, Райм погледна монитора:
— Големи количества нитрати, фосфати и амоняк.
Това беше много объркващо, но Райм не го сподели с помощника си. Искаше да види и резултатите от пръстта от връзките. Накара го да пусне пробата на хроматографа. Скоро и тези резултати се появиха на монитора.
Райм въздъхна:
— Още нитрати, още амоняк. Много високи концентрации. Също и фосфати. Детергент. И нещо друго... Какво е това, по дяволите?
— Къде? - Бен погледна екрана.
— Това най-отгоре. Пише „камфен“. Чувал ли си за такова вещество?
— Не, сър.
— Е, и да не сме чували, Гарет се е накиснал в него. - Райм погледна пликовете с другите улики: - Я да видим сега какво друго има. Каква е тази бяла салфетка?
Бен взе пликчето и го показа на Райм. По салфетката имаше доста кръв. Той погледна салфетката от стаята на Гарет:
— Еднакви са.
— Така изглежда. Еднакъв цвят, еднакъв размер.
— Дай ги на Джим Бел. Искам ДНК-анализ. Експресния метод.
— Какъв... сър?
— По-бързия метод за анализ на ДНК - полимеразната верижна реакция. Нямаме време за съставяне на пълна генетична карта, при което вероятността за грешка е най-малка, едно на шест милиарда. Искам само да разбера от кого е кръвта. Някой да вземе контролни проби от трупа на Били Стейл и от Мери Бет и Лидия.
— Проби ли? От какво?
— От генетичния им материал, ето от какво! От трупа на момчето е лесно. От жените е достатъчно да се намери един косъм, стига да е с луковицата. Някой полицай да вземе четка за коса или гребен от домовете им.
Бен взе пликчето със салфетката и излезе.
Върна се след няколко минути:
— Резултатът ще излезе след час-два. Ще изпратят пробите в Медицинския център в Ейвъри. Господин Бел... тоест шериф Бел каза, че така е по-лесно, отколкото, ако ги пратят в щатското управление.
— Един час ли? - намръщи се Райм. - Много дълго.
Замисли се дали това забавяне няма да струва живота на някое от момичетата.
— Ъ... можех да им се обадя да кажа колко е важно, но... - заекна Бен. - Искате ли да го направя?
— Няма нужда, Бен. По-добре да продължаваме. Том, прави списък.
Том се приближи до черната дъска, взе тебешира и Райм започна да му диктува:
Улики от местопрестъплението - Блакуотър Ландинг: