Салфетка с кръв; стрит варовик; нитрати; фосфати; детергент; камфен.
Криминологът погледна таблицата. Имаше повече въпроси, отколкото отговори.
„Риба на сухо...“
Погледът му се спря на купчинката пръст, която Бен беше изчегъртал от обувката на момчето.
— Джим! - изкрещя изведнъж, стряскайки Том и Бен. - Джииим! Къде е, по дяволите? Джим!
Шерифът се втурна разтревожен в стаята:
— Какво? Случило ли се е нещо?
— Колко хора работят в тази сграда?
— Не знам. Двайсетина.
— И живеят в различни краища на окръга, нали?
— Някои дори идват от Накотанк, Албърмарл и Чоан.
— Искам ги всички веднага.
— Моля?
— Всички служители в сградата да се явят незабавно тук. Искам да взема проби от почвата по обувките им... Чакай. И от подовите покрития в колите им.
— Почва ли?...
— Почва! Пръст! Кал! Сещаш ли се? Веднага!
Бел излезе. Райм се обърна към Бен:
— Виждаш ли онзи статив?
Зоологът се обърна непохватно към статива с епруветки.
— Това е комплект за изследване на плътностен градиент.
Бен кимна:
— Не съм работил с такова нещо, но съм чувал.
— Лесно е. Взимаш онези бутилки там... - Райм кимна към две тъмни бутилки с надписи „Етанол“ и „Тетра“. - Смесваш ги, както ти кажа, и пълниш епруветките догоре.
— Добре.
— Започвай. Ще ти кажа кога да спреш.
Бен смеси двете вещества според напътствията на Райм, след което напълни двайсетина епруветки. Течността стоеше на слоеве с различен цвят според съдържанието на етанола и тетраброметана в сместа.
— Сложи малко от пръстта от обувката на Гарет. Различните частички ще се разделят и така ще получим профила на плътностния градиент. След това ще вземем пръст от обувките на хора, които живеят в различни райони на окръга. Ако профилът на някоя от тях съвпада с този, значи е много вероятно Гарет да е минал през съответния район.
Бел дойде заедно с първата група служители и Райм му обясни какво смята да прави. Шерифът се усмихна възхитено:
— Това е идея и половина, Линкълн. Братовчедът Роланд не напразно толкова те хвали.
Следващият половин час обаче отиде напразно. Никоя от пробите не съвпадна с пръстта от обувката на момчето. Райм изруга.
— Е, струваше си да се опита - успокои го Бел.
— Да изхвърля ли епруветките? - попита Бен.
— Не. Пробите никога не се изхвърлят! - сопна се Райм.
После си напомни, че не трябва да се държи грубо. Младежът им помагаше заради роднинските си връзки и от загриженост за жертвите.
— Том - обърна се към болногледача, - Сакс поръча фотоапарат „Полароид“. Трябва да е някъде тук. Намери го и снимай всички епруветки. Напиши на гърба на снимките имената на служителите, от чиито обувки са пробите.
Том се зае със задачата.
— Хайде сега да видим уликите от къщата на приемните родители на Гарет. Вземи панталоните. Виж дали има нещо в подгъва.
Бен внимателно отвори найлоновия плик и огледа панталоните:
— Да. Има борови иглички.
— Цели или начупени?
— Начупени, струва ми се.
— Чудесно. Това означава, че са му трябвали за нещо. Откъснал ги е с някаква цел. А тази цел може да има връзка с престъплението. Не знам още за какво са му трябвали, но предполагам, че за да замаскира нещо.
Райм отпусна глава на възглавницата, която бе прикрепена на инвалидната количка. Погледна часовника на стената. Гарет беше избягал преди почти четири часа. Достатъчно, за да стигне до някое скривалище. Може би вече нямаше как да го открият. Може би вече беше прекалено късно. За това време можеше спокойно да прикрие следите си или да заложи капани за преследвачите си.
— Подушвам скункс - отбеляза Бен.
— И аз го усетих. Жалко, че не ни върши работа. Поне засега.
— Защо не?
— Защото няма как да свържем животното с определен район. Ако живее на едно място, да, но ако е скитащ, няма да ни свърши работа. Дай да видим следовите улики по дрехите. Отрежи някое парче от панталона и го пусни на хроматографа.
Докато чакаха резултатите, Райм огледа останалите улики.
— Дай да видя бележника, Том.
Болногледачът го разлисти пред очите му. Вътре имаше нескопосани скици на насекоми. Райм поклати глава. Тук нямаше нищо интересно. Кимна към четирите книги, които беше донесла Сакс:
— Я да видя книгите.
Едната от тях - „Миниатюрния свят“ - беше четена толкова често, че вече се разпадаше. Някои изречения бяха заградени, подчертани или отбелязани със звездички. От никой от тези пасажи обаче не се разбираше къде обича да прекарва времето си момчето. Съдържаха само данни за насекомите. Изоставиха книгите.