След това Райм разгледа нещата от буркана с осите. Пари, снимки на Мери Бет и на починалите родители на Гарет, стар ключ, корда за въдица.
Парите бяха в банкноти по пет и десет долара и няколко сребърни монети. По банкнотите нямаше бележки (някои престъпници пишат бележки или планове върху банкноти, за да могат бързо да се отърват от уликите, като пуснат купюрите в обращение). Райм накара Бен да облъчи парите с апарат „Полилайт“. Имаше стотина частични отпечатъка от пръсти - прекалено много, за да свършат работа. На рамките на снимките и кълбото корда нямаше етикети, по които да се разбере в кои магазини обича да пазарува момчето.
— Кордата издържа товар до килограм и половина - отбеляза Райм. - Това е за дребни риби, нали, Бен?
— Трудно ще хванете и каракуда с такава корда.
На монитора се появиха резултатите от панталоните на Гарег. Райм зачете на глас:
— Керосин, пак амоняк, пак нитрати и пак този камфен.
Започна да диктува:
— Улики от място, свързано с престъпника - стаята на Гарет: Миризма на скункс; натрошени борови иглички; рисунки на насекоми; снимки на Мери Бет и на родителите на момчето; книги за насекоми; корда; пари; ключ; керосин; амоняк; нитрати; камфен.
Загледа се в дъската, после каза:
— Том, обади се на Мел Купър.
Болногледачът отиде до телефона и набра номера; знаеше го наизуст.
Купър, който често помагаше на Райм в криминологичните изследвания, тежеше вероятно наполовина на Бен, имаше вид на темерут и беше един от най-способните кримино- логични техници в страната.
— Ще ме свържеш ли, Том?
Болногледачът натисна едно копче и гласът на Купър веднага прозвуча в слушалките на инвалида:
— Здравей, Линкълн. Нещо ми подсказва, че не си в болницата.
— Как стигна до този извод, Мел?
— Не ми беше много трудно. Дисплеят на мобилния ми телефон показва, че се обаждаш от административната сграда на окръг Пакенок. Да не си отложил операцията?
— Не, само помагам за едно разследване. Слушай, Мел, нямам много време, а ми трябва информация за едно вещество, наречено камфен. Чувал ли си го?
— Не, но изчакай. Ще видя в компютъра.
В слушалките се чу бясно тракане по клавиши. Купър пишеше най-бързо на компютър от всички познати на Райм.
— Ето, готово... Интересно...
— Не ми трябва мнението ти, Мел. Искам факти.
— Органично вещество от групата на терпените, съединение на въглерода и кислорода. Получава се от растения. Използва се за производство на пестициди, но е забранен в началото на осемдесетте. Най-много се е употребявал в края на деветнайсети век за осветление. Било е революционно откритие - дотогава са ползвали китова мас. Бил толкова популярен, колкото е природният газ в наши дни. Неизвестен извършител ли търсиш?
— Не е неизвестен, Мел. Напротив, много добре го познават. Просто не можем да го открием.
— Чудна ваканция караш, Линкълн!
— Каква ти ваканция! Значи камфенът показва, че се крие в някаква стара сграда?
— Може. Но има и друга възможност. Тук пише, че в момента камфенът се използва в различни есенции.
— Какви например?
— Парфюми, афтършейв и други козметични продукти.
Райм се замисли.
— Какво е съдържанието му в крайния продукт?
— Под един процент.
Значи много ниско. Райм обичаше да казва, че криминологът не трябва да се страхува да прави смели заключения.
Сега обаче времето го притискаше и той реши да не хаби енергия с фантастични теории.
— В този случай трябва да залагаме само на сигурно - каза той. - Ще приемем, че камфенът е от стара лампа, не от парфюм. Слушай, Мел, ще ти пратя и фотокопие на един ключ. Искам да разбереш откъде е.
— Лесна работа. От кола ли е?
— Не знам.
— От къща?
— Не знам.
— Наскоро ли е произведен?
— Нямам представа.
— Май ще е по-трудно, отколкото си мислех. Прати го все пак, ще видя какво мога да направя.
След като свършиха, Райм накара Бен да фотокопира двете страни на ключа и да изпрати копията по факса на Купър. След това се опита да се свърже със Сакс. Радиостанцията не работеше, затова ѝ се обади на мобилния телефон.
— Ало?
— Сакс, аз съм.
— Какво ѝ е на радиостанцията?
— Не работи.
— Накъде да вървим, Райм? От другата страна на реката сме, но загубихме следата. И, честно казано... - тя понижи глас - местните са бесни. Люси още малко, и ще ме изяде.
— Направих началните изследвания, но не знам как да тълкувам данните. Сега чакам онзи човек от фабриката в Блакуотър Ландинг. Давет. Ще дойде всеки момент. Слушай, Сакс, има още нещо. Открих значителни количества амоняк и нитрати по дрехите на Гарет и в обувката.