10.
Заедно с Джим Бел в стаята влезе мъж около петдесетте, с оредяла коса и кръгло, благородно лице. Носеше синьото си сако в ръка, бялата му риза беше безупречно изгладена и колосана, въпреки че под мишниците му се забелязваха тъмни петна. Раирана вратовръзка със златна игла допълваше облеклото му.
Това явно бе Давет.
Острият поглед на Райм още от вратата разчете монограма на иглата за вратовръзка на новодошлия: ББНД.
Какво ли означаваше? Бенджамин? Бърнард? Браян?
Новодошлият погледна Райм, присви очи и кимна за поздрав.
— Хенри, това е Линкълн Райм - представи ги Бел.
Значи не е монограм. Това наистина бе Давет, но малкото му име беше Хенри. Дали щипката не е принадлежала на баща му? Бенджамин Бърнс Никълъс Давет. На този човек определено му отиваше да носи четири имена. Може би бе взел пример от баща си.
Райм също кимна.
Давет бързо огледа апаратите в стаята.
— Разбирате ли от хроматографски апарати? - попита Райм.
— В изследователския ни отдел има два. Но този модел... Вече дори не се произвежда. Защо го използвате?
— По финансови причини, Хенри - обясни Бел.
— Ще ви пратя един от моите.
— Не е необходимо.
— Този е абсолютен боклук. Ще ви осигуря нов за двайсет минути.
— Получаването на резултатите не е проблем - отбеляза Райм. - Тълкуването им е трудното. Точно за това ми е нужна помощта ви. Запознайте се с Бен Кър, той ми помага за изследванията.
Двамата мъже се здрависаха. Бен изглеждаше безкрайно радостен, че най-после в стаята е влязъл друг „нормален“ човек.
Бел избута един стол на колелца към новодошлия:
— Заповядай, Хенри, седни.
Индустриалецът седна, като внимателно оправи вратовръзката си. По жестовете му, по позата на тялото му, по уверения му поглед личеше (поне така прецени Райм), че е честен човек и способен бизнесмен.
Райм продължаваше да си блъска главата за съкращението. Нямаше да намери покой, докато не го разгадае.
— Цялата работа е заради двете отвлечени момичета, нали? - попита новодошлият.
Бел кимна:
— Не можем да твърдим със сигурност, но... мислим, че момчето може би вече е изнасилило и убило Мери Бет.
„Двайсет и четири часа...“
— Все още обаче имаме шанс да спасим Лидия - продължи шерифът. - Поне се надяваме. Освен това трябва да заловим Гарет, преди да е нападнал някого другиго.
— Колко жалко за Били. Чух, че загинал, защото се опитал да спаси Мери Бет.
— Гарет му разбил главата с лопата. Неприятна гледка.
— Имам чувството, че всяка минута ви е ценна. Да говорим по същество. - Давет се обърна към Райм: - Казахте, че искате да разтълкувате някакви резултати.
— Имаме някои улики от местата, през които е минал Гарет. Надявам се да познавате района и да ни кажете нещо по-конкретно.
Давет кимна:
— Познавам района доста добре. Учил съм геология и химия. Освен това цял живот съм прекарал в Танърс Корнър и съм обикалял целия окръг Пакенок.
Райм кимна към черната дъска:
— Погледнете тези улики и се опитайте да ги свържете с определено място.
— Сигурно дотам може да се стигне пеша - добави Бел. - Гарет не кара кола.
Давет сложи очила и погледна черната дъска. Прочете бавно списъка, на няколко пъти присви очи. Намръщи се леко:
— Нитрати и амоняк ли? Знаете ли от какво може да са?
Райм кимна:
— Мисля, че е оставил някоя саморъчна бомба, за да забави преследвачите си. Предупредих ги вече.
Давет отново погледна дъската:
— Камфен... мисля, че се е използвал в старите газови фенери.
— Точно така. Затова смятаме, че е завел Мери Бет в някаква стара сграда. От деветнайсети век например.
— Наоколо сигурно има стотици стари къщи, бараки и колиби... Какво още? Натрошен варовик... Това няма много да ни помогне. През окръг Пакенок минава дебел варовиков пласт. Едно време много хора са печелели от него.
Той прокара пръст по диагонал на картата, от южния край на Грейг Дизмал Суомп на югоизток:
— Навсякъде по тази линия има варовик. Това няма много да ви помогне. Но... фосфатите са добра улика. Северна Каролина е крупен производител на фосфати, но не се добиват тук, а по на юг. Значи, като имам предвид и детергента, мога да заключа, че се намира някъде около замърсена вода.
— По дяволите - възкликна Бел, - сигурно е около реката.
— Не - възрази Давет, - Пако е чиста като сълза. Мътна е, но това е така, защото извира от блатата.
— О, вълшебната вода - възкликна шерифът.