— Знам много добре. В никакъв случай не искам да ви преча. Мислех си, само за няколко часа... Няма да ни отнеме повече, надявам се. Разполагаме с основните неща за една криминологична лаборатория, но повечето изследвания се извършват в Елизабет Сити, най-близкото управление на щатската полиция, или в Роли. Резултатите се бавят със седмици. Сега обаче нямаме толкова време. В най-добрия случай имаме няколко часа.
— За какво?
— За да открием две отвлечени момичета.
— Отвличанията са работа на федералните. Обадете се на ФБР.
— Не си спомням изобщо федерален агент да е идвал в окръга, освен при акцията срещу нелегалното производство на алкохол. Докато дойдат, момичетата ще са мъртви.
— Разкажете какво е станало - подкани го Сакс.
Беше възприела характерното си загрижено изражение за най-голямо неудоволствие на Райм.
— Вчера едно момче от гимназията бе убито, а една студентка - отвлечена. Тази сутрин извършителят се върнал и отвлякъл друго момиче - обясни шерифът. Лицето му помръкна: - Заложил капан и един от заместниците ми пострада сериозно. Сега лежи в кома.
— Родителите на момичетата богати ли са? - попита Сакс. - Има ли искане за откуп?
„Логични въпроси - домиели си Райм. - Само че - ако е започнало разследване.” Той обаче нямаше никакво желание да се занимава с такова нещо.
Сакс все така се правеше, че не забелязва намръщената му физиономия.
— О, не е за пари. - Шерифът понижи глас: - Причините са сексуални. Момчето е арестувано няколко пъти за опипване на момичета и веднъж за мастурбиране на обществено място.
Явно се смущаваше от „дамата“. На Райм му идваше да разкаже за последното разследване на Сакс в Бронкс, при което трупът бе нарязан на парчета, а убиецът бе документирал всяко свое действие със снимки, грижливо подредени в албум.
Забеляза, че помощничката му е спряла да чопли темето си и внимателно слуша Бел. Е, може би не бе в заговор с шерифа, но интересът ѝ по случая явно не беше случаен. А вероятната причина никак не му харесваше!
— Амелия... - започна той, поглеждайки нервно към часовника на стената.
— Защо не, Райм? Какво ще ни навреди? - прекъсна го тя.
Тръсна дългата си червена коса и тя се разпиля по раменете ѝ като водопад.
Бел пак погледна гръбначния стълб в ъгъла.
— Ние сме малък участък. Направихме каквото беше по силите ни, помощниците ми и някои от местните будуваха цяла нощ, но не постигнахме нищо. Ед, полицаят, който е в кома, видял някаква карта, която може би показва къде е отишло момчето. Лекарите обаче не знаят кога и дали изобщо ще дойде в съзнание. Бихме искали да погледнете веществените доказателства и да ни дадете някои насоки. Този случай е извън възможностите ни. Наистина ни трябва помощ, разберете.
Райм обаче не разбираше. Работата на криминолога е да анализира улики, които да помогнат за идентифициране на престъпника и за доказване вината му в съда.
— Нали знаете кой е престъпникът, знаете къде живее. Прокурорът ви спокойно може да насрочи дело. Сигурно имате предостатъчно доказателства.
— Не, не за процеса се тревожим, господин Райм. Искаме да го открием, преди да е убил момичетата. Или поне Лидия. Мислим, че Мери Бет може би вече е мъртва. Вижте, четох една книга по криминология. Там пише, че при отвличане по сексуални подбуди жертвата трябва да се открие още през първите двайсет и четири часа; след това похитителят престава да гледа на нея като на човешко същество и повече нищо не го възпира да я убие.
— Нарекохте извършителя „момче“ - обади се Сакс. - На колко години е?
— На шестнайсет.
— Значи непълнолетен.
— Теоретично да, но всъщност досието му е по-голямо, отколкото на повечето възрастни нарушители в района.
— Свързахте ли се с родителите му? - попита Сакс, сякаш вече водеше разследването.
— Мъртви са. Живее у приемно семейство. Претърсихме стаята му. Не открихме нищо съществено.
Това никак не учуди Райм. Искаше само този човек да си вдигне парцалките и заедно с проблемите си да отпътува час по-скоро към окръга си с непроизносимо име.
— Мисля, че трябва да се заемем - повтори Сакс.
— Но, Сакс, операцията...
— Има две жертви за един-единствен ден! Честотата може да се увеличи! Серийните убийци са като наркомани.
Бел кимна:
— Логично предположение. Не споменах и друго - през последните две години в окръг Пакенок бяха извършени още три убийства, а само преди няколко дни - едно доста странно самоубийство. Смятаме, че въпросният престъпник може да е замесен и в тях. Просто досега нямахме доказателства, за да го арестуваме.
„Да, но тогава не съм участвал в разследването“ - помисли си Райм. Веднага обаче си даде сметка, че има опасност честолюбието му да го въвлече и в този случай.