Започнах своето чиракуване при дон Хуан през юни 1961 година. Преди това го бях виждал по различни поводи, но винаги в качеството ми на антрополог-изследовател. По време на тези ранни разговори скришом си водех бележки. По-късно възстановявах целия диалог, осланяйки се на паметта си. Този метод на записване обаче стана много труден, когато започнах своето чиракуване, защото нашите разговори засягаха различни теми и въпроси. После, макар и против волята си, дон Хуан ми позволи открито да записвам всичко казано. Искаше ми се да направя и снимки, както и магнетофонни записи, но той нито веднъж не се съгласи.
Отначало чиракувах в Аризона, а след това в Сонора, защото по време на курса на моето обучение дон Хуан се премести в Мексико. Процедурата, която прилагах, беше да се срещам с него от време навреме за по няколко дни. През летните месеци на 1961, 1962, 1963 и 1964 година посещенията ми станаха по-чести и по-дълги. Сега, като погледна назад, мисля, че този метод на чиракуване пречеше на успешното ми обучение, защото забавяше пълното ми отдаване, което бе необходимо, за да стана магьосник. И все пак, според мен, методът беше полезен с това, че ми позволяваше мъничко да се дистанцирам, а това на свой ред подхранваше едно чувство за критическо изследване, което щеше да е невъзможно да постигна, ако участвах продължително, без прекъсване, През септември 1965 година аз доброволно преустанових чиракуването.
Няколко месеца след моето оттегляне за пръв път обмислих идеята да подредя в систематичен ред бележките си. Тъй като данните, които бях събрал, бяха твърде обемни и включваха много разнообразна информация, започнах с опит да установя една класификационна система. Разделих данните на групи от сродни идеи и похвати и ги подредих по важност според субективното им значение — т.е. според това как те поотделно ми бяха въздействали. По този начин стигнах до следната класификация — употреба на халюциногенни растения; процедури и формули, използвани в магьосничеството; придобиване и манипулиране на предмети на силата; използване на лечебни растения; песни и легенди.
Разсъждавайки върху явленията, които бях изпитал върху себе си, разбрах, че опитът ми за класификация не беше довел до нищо друго, освен до опис на категории; следователно всеки опит да изчистя своята схема би довел само до един по-пълен опис. Но не това желаех аз. През месеците, последвали оттеглянето ми от чиракуването, имах нужда да вникна в онова, което бях преживял, а то беше обучение в една съгласувана система от вярвания, посредством един прагматичен експериментален метод. Още от първия сеанс, в който участвах, за мен беше ясно, че учението на дон Хуан притежава вътрешна съгласуваност. Веднъж решил да ми предава своето знание, той започна да излага своите обяснения в системен ред. Да разкрия този ред и да го разбера се оказа най-трудната ми задача.
Неспособността ми да стигна до разбиране, изглежда, можеше да се обясни с факта, че и след четири години чиракуване аз все още бях като начинаещ. Беше ясно, че знанията на дон Хуан и методът на предаването им бяха като тези на неговия благодетел; по този начин моите затруднения в разбирането на неговото учение сигурно са били аналогични на тези, с които се е сблъсквал самият той. Дон Хуан намекваше за нашето сходство като начинаещи чрез случайно вметнати коментари за неспособността си да разбира своя учител при собственото си чиракуване. Подобни забележки ме наведоха на мисълта, че за всеки начинаещ — индианец или не, знанието за магьосничеството се оказва неразбираемо поради чудатите особености на феномените, конто той изпитва върху себе си. Лично аз като западняк намирах тези особености толкова странни, че практически беше почти невъзможно да ги обясня, от гледна точка на моя всекидневен живот и бях принуден да заключа, че всеки опит да класифицирам събраните от мен данни от моя собствена гледна точка би бил безуспешен.
Така за мене стана очевидно, че знанието на дон Хуан трябва да бъде изучавано от гледна точка на неговото собствено разбиране; само така то можеше да стане ясно и убедително. В опита си обаче да съгласувам своите собствени възгледи с тези на дон Хуан си дадох сметка, че винаги, когато се опитваше да ми обяснява своето знание, той използваше понятия, които бяха „понятни“ само за него. Тъй като тези понятия ми бяха чужди, опитът ми да разбера знанието му по начина, по който той го разбира, ме постави в друга беззащитна позиция. Следователно, първата ми задача беше да определя реда на неговите възприятия, Работейки в тази насока, разбрах, че самият дон Хуан наблягаше особено на една определена част от своето учение, по-точно на използването на халюциногенни растения. На базата на това просветление аз преразгледах собствената си схема на категоризация.