Дон Хуан използваше — самостоятелно и при различни случаи, три халюциногенни растения: пейот (Lophophora Williamsii), Джимсънова трева (Datura Inoxia) и една, гъба (обикновено Psylocibe Mexicana). Още преди контакта си с европейците американските индианци са познавали халюциногенните свойства на тези три растения. Поради тези си свойства те са били широко употребявани за удоволствие, за лечение, за магьосничество и за достигане до състояние на екстаз. В специфичния контекст на своето учение дон Хуан свързваше използването на Datura Inoxia и Psylocibe Mexicana с придобиването на сила — сила, която той наричаше „съюзник“. Използването на Lophophora williamsii свързваше с постигането на мъдрост или знание за правилния начин на живот. Според дон Хуан важността на растенията беше в тяхното свойство да пораждат у човешкото същество състояния на особени възприятия. Той ме направляваше как да изпитам серия от тези състояния с цел да разкрия и да удостоверя неговото познание. Нарекох ги „състояния на необикновена реалност“, имайки предвид една необичайна реалност, противопоставена на нормалната реалност на всекидневния живот. Разликата е основана на вътрешното значение на състоянията на необикновената действителност. В контекста на учението на дон Хуан те се разглеждат като реални, макар че тяхната реалност беше разграничена от обикновената действителност.
Дон Хуан вярваше, че състоянията на необикновена реалност са единствената форма на прагматично познание и единственият начин за придобиване на сила. Тази гледна точка проникваше в отношението на дон Хуан към всичко, което не е пряко свързано със състоянията на необикновена реалност. Из моите записки има бележки за това, което мислеше дон Хуан. В един разговор например той намекна, че някои предмети притежават известна сила. Макар самият той да не се отнасяше с уважение към предметите на силата, каза, че те често се използват като помощници от по-нисшите брухо. Често го разпитвах за такива предмети, но той показваше пълна незаинтересованост и не желаеше да ги коментира. При друг случай обаче, когато този въпрос отново изникна, дон Хуан неохотно се съгласи да говори за тях.
— Има известни предмети, които са проникнати от сила — каза той. — Има множество такива предмети, които се владеят от силни хора с помощта на приятелски духове. Тези предмети са инструменти — но не обикновени, а инструменти на смъртта. Все пак те са само инструменти и нямат силата да обучават. По-точно казано, те са в сферата на оръжията, предназначени са за борба; създадени са, за да убиват, да бъдат запращани по някого.
— Що за предмети са това, дон Хуан?
— Те не са точно предмети, по-скоро са различни сили.
— Как човек може да се сдобие с тях, дон Хуан?
— Зависи точно какво ти трябва.
— Колко вида съществуват?
— Както вече казах, те са множество. Всяко нещо може да бъде предмет на силата.
— Добре, кои са най-мощните тогава?
— Силата на един предмет зависи от силата на неговия притежател, от това какъв човек е той. Предмет на силата, владян от нисш брухо, е просто смехотворен; от друга страна, един силен, могъщ брухо предава своята мощ на инструментите си.
— Тогава кои са най-разпространените предмети на силата? Кои са най-предпочитани от повечето брухо?
— Няма предпочитания. Те всички са предмети на силата по един и същ начин.
— Ти самият имаш ли такива предмети, дон Хуан? Той не отговори, само ме погледна и се засмя. Дълго остана безмълвен и аз помислих, че го отегчавам с моите въпроси.
— При тези предмети на силата има граници — продължи той. — Но съм сигурен, че това сега е неразбираемо за тебе. На мен ми беше необходим почти цял един живот, за да разбера, че един съюзник сам може да разкрие всички тайни на по-нисшите сили, правейки ги да изглеждат твърде детински. Едно време, когато бях много млад, имах такива инструменти.
— Какви предмети на силата имаше ти?
— Maiz-pinto, кристали и пера.