— Какво е maiz-pinto, дон Хуан?
— Това е малка ядка от царевично зърно, която има в средата си червена жилка.
— Една единствена ли?
— Не. Един брухо притежава 48 ядки.
— Какво правят те, дон Хуан?
— Всяка една от тях може да убие-човек, като проникне в тялото му.
— Как влиза тя в човешкото тяло?
— Това е предмет на силата и неговата сила, освен всичко друго, се състои в това да влезе в човешкото тяло.
— Какво прави тя, след като влезе в тялото?
— Тя влиза дълбоко в него и спира в гърдите или червата. Човекът се разболява и ако брухото, който се грижи за него, не е по-силен от магьосника, той ще умре до три месеца след влизането на ядката в неговото тяло.
— Има ли някакъв начин той да бъде излекуван?
— Единственият начин е да се изсмуче ядката, но много малко брухо биха посмели да направят това. Някой брухо може да съумее да изсмуче ядката, но ако не е достатъчно силен, за да я изхвърли, тя се загнездва в него и той самият става жертвата, тя него ще убие.
— Но как ядката успява да влезе в нечие тяло?
— За да ти обясня това, трябва да ти разкажа за магията със зърно, която е една от най-могъщите, които зная. Прави се с две зърна. Едното се слага в прясна пъпка на жълто цвете. След това цветето се поставя на такова място, че да влезе в контакт с жертвата — например пътя, по който минава всеки ден, или друго място, където тя обикновено ходи. Веднага щом като жертвата стъпи върху ядката или я докосне по друг начин, магията става. Ядката прониква в тялото.
— Какво става с нея, след като човекът я докосне?
— Цялата й сила влиза в него и ядката става излишна. Тя просто става друга ядка. Може да остане на мястото на магията, може и да бъде захвърлена — това няма значение. По-добре е да бъде подритната към храсталака, където някоя птица би могла да я изяде.
— Може ли птица да п изкълве преди човекът да я докосне?
— Не. Никоя птица не е толкова глупава, уверявам те. Птиците се пазят от нея.
След това дон Хуан описа една много сложна процедура, чрез която могат да се добиват такива ядки на силата.
— Трябва да имаш предвид, че maiz-pinto е само инструмент, а не съюзник — каза той. — След като веднъж направиш тази разлика, няма да имаш проблем. Ако сметнеш обаче, че такива инструменти са най-висши, ще бъдещ глупак.
— Толкова силни ли са предметите на силата, колкото един съюзник?
Дон Хуан се засмя презрително преди да ми отговори. Изглежда, упорито се опитваше да бъде любезен с мен.
— Maiz-pinto, кристалите и перата са просто играчки в сравнение със съюзника — каза той. — Тези предмети на силата се употребяват само когато човек няма съюзник. Загуба на време е да се търсят, особено за тебе. Трябва да опиташ да се сдобиеш със съюзник; когато успееш, ще разбереш какво ти казвам сега. Предметите на силата са като детска играчка.
— Не ме разбирай погрешно, дон Хуан — възразих аз. — Искам да имам съюзник, но също така искам да знам всичко, което е възможно. Ти самият казващ, че знанието е сила.
— Не! — каза той категорично. — Силата зависи от вида знание, което човек притежава. Какъв е смисълът да знаеш безполезни неща?
ПЪРВА ЧАСТ
УЧЕНИЕТО
БЕЛЕЖКИТЕ МИ от моята първа „сесия“ с дон Хуан носят дата 23 юни 1961 година. Това беше началото на моето обучение. Бях го виждал преди това няколко пъти само в качеството си на изследовател. При всяка възможност бях молил дон Хуан да ме обучава за пейота. Той всеки път пренебрегваше молбата ми, но никога не отхвърляше напълно темата и аз изтълкувах неговото колебание като възможност с повече придумване да склони да говори за своето знание.
В този случай специално той ми даде да разбера, че може да вземе предвид молбата ми, ако аз притежавам яснота на ума и цел във връзка с това, за което го бях помолил. Беше ми невъзможно да изпълня това условие, тъй като молбата му да ме обучава за пейота беше само начин за установяване на връзка за общуване с него. Мислех, че близостта му с предмета може да го предразположи да бъде по-откровен и словоохотлив и така да ме допусне да навляза в неговото знание за свойствата на растенията. Той обаче беше изтълкувал молбата ми буквално и се бе заел с моята цел, в желанието ми да уча за пейота.
Петък, 23 юни 1961
— Ще ме учиш ли за пейота, дон Хуан?
— Защо искаш да предприемеш такова обучение?
— Наистина искам да знам за него. Желанието просто да знам не е ли добра причина?
— Не! Ти трябва да потърсиш в сърцето си и да разбереш защо млад човек като тебе иска да предприеме подобно действие, да учи.
— Защо ти самият си учил за него, дон Хуан?