Няколко часа бях в състояние на дълбоко изтощение. След това дон Хуан обясни моята неадекватна реакция като обичайно явление. Казах, че не мога да проумея логично какво беше предизвикало моята паника, а той отговори, че това не е бил страхът от смъртта, а по-скоро страхът от загуба на душата, страх, обичаен за хората, които нямат непреклонно намерение.
Това преживяване беше последният от уроците на дон Хуан. От тчзи момент насам аз се въздържам да търся неговите уроци. И макар че дон Хуан не е променил своето благодетелско отношение към мен, аз наистина вярвам, че съм отстъпил пред първия враг на човека на знанието.