Легнах по гръб и поставик ръцете си под главата като възглавница. После се претърколих и легнах за малко по корем. Повторих това търкаляне по целия под. За пръв път помислих, че съм попаднал на смътен критерий. Беше ми по-топло, когато лежах по гръб.
Претърколих се отново, този път в противоположна посока и пак изминах дължината на пода, лягайки по очи на всички места, където бях лежал по гръб по време на първия тур. Усетих същите топли и студени вълни в зависимост от положението си, но разлика между отделните места нямаше.
Тогава ми хрумна една идея, която ми се стори блестяща: мястото на дон Хуан! Седнах там, след, това легнах — първо по очи, после по гръб, но мястото беше съвсем като всички други. Станах. Много ми беше дошло. Исках да кажа довиждане на дон Хуан, но ми беше неудобно да го събудя. Погледнах часовника си. Беше 2 часа сутринта! Бях се търкалял шест часа.
В този момент дон Хуан излезе и заобиколи къщата към чапарала. Върна се и застана на вратата. Почувствах се смазан и отхвърлен. Прииска ми се да му кажа нещо отвратително и да см тръгна. Разбрах обаче, че вината не е в него; че по мой собствен избор бях навлязъл в цялата тази нелепост. Казах му, че съм се провалил; бях се търкалял по пода като идиот цяла нощ и още не можех да намеря никакъв смисъл в неговата гатанка.
Той се засмя и каза, че това не го изненадва, защото не съм действал правилно. Не съм използвал очите си. Това беше вярно, но бях съвсем сигурен, че той каза да почувствам разликата. Повдигнах този въпрос, но той каза, че човек може да чувства с очите си, когато те не гледат право в нещата. Доколкото аз съм бил заинтересован, каза той, нямало друг начин да реша задачата, освен да използвам всичко, което имам—и очите си.
Дон Хуан влезе вътре. Бях сигурен, че ме беше наблюдавал. Мислех, че няма друг начин да разбере, че не бях използвал очите си.
Започнах да се търкалям отново, защото това беше най-удобния похват. Този път обаче облягах брада на ръцете си и оглеждах всеки детайл.
След известно време тъмнината около мен се промени. Когато фокусирах точката право пред мен, цялата периферна зона на зрителното ми поле стана блестящо оцветена в хомогенно зеленикавожълто. Ефектът беше поразителен. Задържах погледа си фокусиран върху точката и започнах да пълзя косо стъпка по стъпка.
Изведнъж в една точка близо до средата на пода усетих друга промяна в цвета. На едно място от дясната ми страна, все още в периферията на зрителното ми поле, зеленикавожълтото стана наситено пурпурно. Съсредоточих вниманието си върху него. Пурпурното избледня в светъл, но все още блестящ цвят, който остана стабилен за времето, в което задържах вниманието си върху него.
Отбелязах мястото със сакото си и извиках док Хуан. Той излезе на верандата. Бях силно развълнуван. Действително бях видял промяната в цветовете. Дон Хуан не изглеждаше впечатлен, но ми каза да седна на мястото и да му предам какво усещане имам.
Седнах, а след това легнах по гръб. Той застана край мен и много пъти ме пита какво чувствам, но аз не чувствах нищо особено. Около 15 минути се опитвах да почувствам или да видя разлика, докато дои Хуан търпеливо стоеше до мен. Стана ми противно. Имах метален вкус в устата си. Изведнъж получих главоболие. Бях на път да се разболея. Мисълта за безсмислените ми усилия ме раздразни до бяс. Станах.
Дон Хуан сигурно беше забелязал моето дълбоко отчаяние. Той не се засмя, а много сериозно заяви, че трябва да бъда твърд със себе си, ако искам да науча. Каза, че пред мене има само две възможности: да зарежа всичко и да, си отида вкъщи, в който случай никога няма да науча, или да реша гатанката.
Той отново влезе вътре. Исках да си тръгна незабавно, но бях твърде изморен, за да шофирам; освен това видението с цветовете беше така поразително, щото бях сигурен, че е един вид критерий и че навярно могат да бъдат открити и други промени. Така или иначе беше твърде късно да си тръгна. Затова седнах, изпънах крака назад и започнах всичко отначало.
И при тази обиколка се движех бързо през всяко място, минавайки м през това на дон Хуан, до края на пода, а след това се завъртях, за да покрия и външния край. Когато стигнах центъра, осъзнах, че се появява още една промяна в оцветяването, отново в края на зрителното ми поле. Еднородното бледозелено, което виждах из цялата зона, в една точка отдясно на мен стана наситено зелено. Задържа се за момент и след това внезапно се видоизмени в друг устойчив цвят, различен от този, който бях уловил по-рано. Събух обувките си, отбелязах мястото и продължих да се търкалям, докато покрия целия под във всички възможни посоки. Друга промяна в оцветяването не настъпи.