Не трябва да се смята, че познанието за Надземного е свойствено само на изключителните организми. Всеки, който започне да размишлява за Надземното, неминуемо ще се просветли съзнанието си за по-прекрасната страна на живота. (13–620)
Съществуват много описания на Тънкия свят, но във всяко от тях се засяга само един отделен слой, до който наблюдателят се е докоснал. Така един го описва като нисше състояние, изпълнено едва ли не единствоно с чудовищни призраци. Друг разказва за спящи сенки; трети твърди за пълното му подобие на земния свят; четвърти ще каже за наличието на светещи тела. Така всеки описва това, което е запомнил. Прави се грешка в това, че обикновенно един от слоевете на Тънкия свят се възприема като целия този свят. От такова заблуждение се получават непримирими съждения и взаимни обвинения. Но ако хората разберат цялото многообразие на Тънкия свят, те ще се убедят доколко полезно е за тях да се стремят към висшите му сфери. (13–220)
Попитайте хора от различии вярвания доколко е утвърдена в тях представата за Висшия свят? Ще получите множество най-уклончиви отговори. Мнозина изобщо ще откажат да отговорят, прикривайки се зад лицемерното нежелание да разговарят за този предмет, други ще повторят заучени формули, който не живеят в техните сърца. Трети ще твърдят, че светът е създаден примерно 2000 години преди Христа. Така вместо одухотворени отговори, пълни с любов и тържественост, ще получите купчина сухи листа. (11–135)
Има много завети и сказания, потвърждаващи реалността на по-висшия свят. Представете си, че влизате в полутъмна стая, в ъглите на която се спотайват смътни образи, постоянно изменящи очертанията си и обкръжени от някакви неясни петна. Даже и там, където не би могло да има особени чудовища, слепият, злобният ще види ужасни образи. Така и вместо огнено същество той ще различи с труд няколко искри, които нищо не му говорят. (8–390)
Затлаченото съзнание не може веднага да опознае действителността. Но освобождавайки се от страха, предразсъдъците и лицемерието можете да се приобщите към невидимия живот. Може да се види как ясновидството и яснослущането се развиват при отсъствието на тези трима противника. (84–354)
Притежаващите неограничени от невежеството очи и уши могат да наблюдават много не само от Тънкия, но и от (по-нисшите сфери на) Огнения свят. Не трябва, поради самоподценяване, да се смята, че Огненият свят е недостъпен земните обитатели. Заветите разказват как дори неуки (духовно издигнати) хора са се приближавалй неочаквано и непосредствено към самите огнени върхове. Всяка религия притежава такива потвърждения. (8–420)
Главното изискване при осъзнаването на Надземния свят е признаването на неговото съществуване, без каквото и да било съмнение. Съмнителната мисъл не може да приближи човека към този свят. Може да се види как хора, дори и много образовани, остават далече от разбирането за Надземния живот, докато в същото време някои само чрез чувствознание проникват високо и получават благата помощ. (13–768)
Хората обикновено оспорват съществуването на висшите явления или се опитват да докажат, че такива явления са много редки и е невъзможно да бъдат срещнати в земния живот. Но мъдрите знаят, че срещите с висшите явления имат място и сред земното съществуване. Те разбират, че всеки човек в мигове на вдъхновение се намира в свръхземно състояние. То прави човека ясновиждащ и ясночуващ, но той трябва да разпознае тези свои природни свойства. Никой не може да поръчителства за себе си, докато не застане пред огнените сили. (13–516)
Първоначално границата между физическия и Тънкия свят не е била много рязка. В по-древните летописи могат да се намерят откъслечни указания за много близко сътрудничество между тези светове. Тогава именно фокусът на сърцето е изпълнявал ролята на уравновесител на телесното уплътняване и допира с тънките енергии. А самият телесен свят е бил необходим като форма на преработка на веществото за увеличаване на първоначалната енергия. Но разумът се е устремил към обособяване и по такъв начин е затруднил еволюцията. Новата Сатйа Юга (Златен век) трябва отново да сближи световете, разединени насилствено (със загубата на духовност). (7–78)
Даже кучетата знаят за (и усещат) Тънкия свят, но хората не желаят да насочат вниманието си към действителността. Тънкият свят е една изтънчена сублимация на земната сфера. (7–159)