Могат да попитат: „Обръщам се към Господа с всичка сила, но въпреки това обръщението ми не достига до него.“ Кажете: „А чистосърдечие имаше ли?“ Това качество на обръщението е необходимо като светлината. Без чистосърдечие няма връзка. (6–141)
Често хората се оплакват от безполезността на молитвите, като казват: „За какво са отшелниците и манастирите, когато светът е потопен в нещастия?“ Но никой не се замисля в какво би се обърнал светът без молитви! Трябва да се прекрати всяка хула против деянията на духа. И откъде ще дойде усещането за връзка с Висшето, ако не от молитвата? Трябва да се пази мостът към Висшия свят. (9–39)
Изразяването и изпълнението на желанията изобщо не съответстват на грубото човешко разбиране. Най-кресливото и сълзливо желание може да не бъде изпълнено, но тихата мисъл получава изпълнение. Стихията на Огъня е дотолкова фина, че се съгласува единствено с енергията на мисълта. Думата може да препятства достъпа до Огъня. Затова древните заклинания са се основавали на ритъма, а едва впоследствие са се изопачили във викове и вой. А е била препоръчвана сърдечната молитва! По-скоро можеш да се приобщиш към Огъня с мълчание, отколкото чрез словесни искания. (10–436)
Човек моли за прошка, но не променя начина си на живот. Човек скърби за своите нещастия, но не променя нито една от своите привички, които са го довели до скръбта. Но една молитва за прошка няма смисъл, ако не се съпровожда с изправяне на живота. Не е скръб, а лицемерие, когато Висшата Мъдрост се затруднява със самосъжалението. Няма никакво значение и принудителната молитва. Докато хората не разберат значението на връзката с Висшия свят, те само ще кощунстват със своята неискреност. (11–47)
Дивакът в молитвата си измолва, преди всичко, милостиня за себе си, но мъдрият отшелник моли благодат за света. В това е различието между дивака и мъдреца, което трябва да се положи в основата на всички мисли. Не е благопристойно и полезно да молиш за себе си. Само грубото сърце предполага себе си като най-важното нещо. Много по-мъдро е да искате за света, в който и самите вие ще намерите капка благо. (7–554)
Историята на възникването на молитвата показва, че отначало са се произнасяли химни, после моления за всички и едва по-късно човек е дръзнал да отегчава Висшия свят с искания за себе си. Има достатъчно доказателства за това доколко всичко породено от егоизма е непригодно за еволюцията. Не може да се купува милост и справедливост. (11–236)
Всевъзможните обряди, съпровождащи молитвите, представляват напразни опити на някого да усили действието на молитвата. Много векове са се усъвършенствали хората, за да утвърдят значението на Висшия свят, но сега човечеството отново се отдалечава от възприемането на основните закони. Вместо ритуалите науката се доближава до възприемането на правилния път, но в суетата на живота призивите на науката все още звучат изолирано. По този начин се налага отново да се убеждава в съществуването на Висшия свят. Срамно е за човечеството, че то се е отдалечило от бреговете на познанието. (11–53)
Известно е, че всеки вижда предметите в своя светлина. Хората гледат чрез своята аура. Всеки има около себе си свой цвят и гледа през него. Самото излъчване зависи от състоянието на сърцето. Така и молитвите на различните хора са много разноцветни. Да се пазим от алената и черната молитва. (11 –55)
Молитвата обикновено предизвиква син и виолетов пламък. Възможна е и сребърна молитва, но не можем да си представим кафява молитва. Светлинната основа в земното битие е много съществена. Може да се подправи звученето на гласа, но излъчването на сърцето е неподправимо. (11–56)
Молитвата, като реална връзка с Висшия свят, ще бъде и най-добрият очистител на организма от всички заболявания. Духовното здраве е главната основа и на телесното здраве. Заразяването се появява, когато тялото остане открито за отявлените посланици на злото. Когато духът може правилно да възприема висшите енергии, той ще предпази тялото от опасностите. Затова може да се твърди, че молитвата е очистител. (11–57)
Има невежи, които твърдят, че молитвата въобще е неуместна в деловия живот. Но нека да отговорят кои дела те считат за несъвместими с молитвата. Очевидно користните и злите. Само в злото няма място за молитва, но всеки добър труд се нуждае от молитва, откриваща достъпа до Висшите сили. (11–58)
Може да се види какви недостойни способи се спрягат понякога с молитвата. Не могат изстъпленията да способстват за връзка с Висшия свят. Нима въртенето или кръженето могат да бъдат предверие за прекрасното явление? Не е възможно човек своеволно да принуди изявата на Висшия свят. Може да привлече Тънкия свят, но величието на Висшия свят надвишава земната природа. С години чакат пустинниците Висшето слово. Даже великите подвижници са могли само еднократно да вместят проявата на Висшия свят без сътресение на здравето. Но Висшият свят сам знае кога какво е възможно. (11–59)