Трудът също така води към Висшия свят, както и знанието. Нали всеки труд е и изучаване. Следователно, трудът е и молитва. (11–62)
При молитвата често стават изцеления. Лесно може да се разбере, че връзката с Висшия свят помага на сърцето и пренася по нервите целителната Благодат. Не трябва да се пропуска нито една възможност да се спомене за Висшия свят. (11–63)
Раздразнението е непригодно за молитвата. (11–66)
Молитвата не принизява, а възвисява. Ако някой след молитвата усеща подтиснатост, значи качеството на молитвата не е било високо. Напомнянето за Висшия свят е пробен камък за изпитание на всеки дух. (11–67)
Молитвата не може да има нищо общо с насилието. Първата молитва на детето не трябва да бъде осмивана или порицавана. Заплашването с Бога също е голямо кощунство. Забраната за молитва със свои думи вече ще бъде нахлуване в младото съзнание. Първото наставление за молитва ще бъде наставление за целия жизнен път. (11–69)
Молитвата е добра по всяко време, но има два срока на смяна на токовете, когато обръщането към Висшия свят е особено жела-телно : при изгрева на слънцето и след залеза. Освен това и преди сън е уместно да се обърнеш към Висшия свят. Трябва да се очисти съзнанието пред входа в съкровените врата. Мисълта за Висшия свят, мисълта за Пазителите, ще освети отпадащото съзнание и срещите могат да бъдат по-добри, а нападенията могат да бъдат предотвратени. Само сърдечната мисъл за Висшия свят може да бъде непробиваема броня. (11–71)
Добро е събрирането за обединение на мислите. Така може да се принася пространствена полза. Такава мисъл е молитва. Не за себе си се събирате, а за общото благо. Помощта за приятелите е далеч от користта! Смятам, че най-достойните часове са когато изпращаме мисли за приятелите и за всички, които са в нужда. (11–73)
Има хора, които твърдят, че никога не се молят и въпреки това съхраняват възвишеното настоение. Причините за това са много. Може би те беседват с Висшите сили в процеса на труда, не забелязвайки това. Може би тяхното съзнание пази в дълбините на сърцето си пламенни възвания на чужди езици, наслоени в съкровената памет. Нерядко хората започват да произнасят непознати думи, имащи значение в незнайни наречия. Много съкровени спомени се пазят в съзнанието. Много добри постъпки се ръководят от причини от бивши животи. Не трябва да обвързваме себе си с твърдения, имащи за причини дълбоки преживявания. (11–75)
Невежият скептик ще попита: „Защо да мисля за някакви си Висши светове? Никога не съм чувал за нищо подобно.“ Ще трябва да му се отговори: „Някои видове животни не познават Висшите светове, но хората са виждали и усещали много пъти допира на Висшите и могат да говорят за действителността.“ Ако някой нито веднъж не е почувствал приближването на Невидимия свят, значи неговите центрове са закърнели. Каква молитва е възможна в устата на отрицателя? Невъзможно е даже да се говори за молитва при невежите. Плодът на унизителните опити ще бъде много горчив. Усетът на развитото съзнание ще подскаже къде не трябва да се докосваме до Висшите светове. (11–77)
Молитвата трябва да бъде радостна, тъй като събеседването с Висшия свят винаги е пълно с възторг и тържественост. (11–113)
Всяка молитва е предверие, а не завършек. Не може да има общуване с Висшия свят без последствия. Всяко преоткриване на съкровената врата вече носи обновление на съзнанието. Но обновление не за миналото, а за бъдещето. Така молитвата е врата за бъдещето. (11–267)
Молитви за навреждане и самосъжаление са съвършено недопустими. Чрез тях човек отрязва себе си от Висшите сипи, вместо да се стреми към приобщаване с тях. (11–288)
Трябва да се каже за вредата на притворната и заплатената молитва. Притворството и подкупът са висша форма на лъжата. Има чудовищни примери, когато хората са замисляли убийство и в същото време са мърморели молитви. (13–264)
От древността е дошла молитвата за отдаване духа на Бога. Ако почувствате непоносимо стягане на сърцето, то предайте го мислено на Господа. По такъв начин вие ще приобщите сърцето към неизчерпаемия източник на Йерархията. Мнозина изобщо не разбират как е възможно с мисъл да се укрепи сърцето, защото за тях сърцето е просто един физически орган. Но който е усещал нашите токове, той ще разбере значението на връзката. (9–94)
В молитвите нерядко се среща обръщението „погледни към мен“ или „обърни поглед към мен“. С тези думи се е подчертавало голямото значение на погледа. Погледът може да повлияе на аурата със своя химизъм, подобно на мисълта. Знаещите молят Висшите сили да погледнат към тях, тъй като в този магнетически химизъм се заключава пълното благо. Всеки поглед има подобно въздействие, но още повече сила ще получи погледът, съпроводен с мисъл. Можете да наблюдавате влиянието на безумния поглед и мислените послания. Радостно е да се види, че утешителните погледи могат да оздравят аурата. Има хора, чието присъствие оздравява аурата на цяло събрание. Трябва много да се ценят такива оздравители. (9–256)