В древността се изисквало преди молене свещенослужителят да се измие и да облече чисти дрехи. Сега всичко е обратно. Появиха се разкошни външни облекла, а същинската чистота е забравена. Да сравним същата инволюция на основните понятия и да се замислим за положението на духовността. Не малко е забравено от значението на обращението към Висшето. Много книги са написани, но сърцето е замлъкнало. (11–30)
Антипод на молитвата е ругателството. То смущава и замърсява пространството. В градовете е забранено да има фабрики, отделящи отровни газове, но кощунството и ругателството по своите следствия са по-вредни. (11–38)
Никой не трябва да се надсмива над молитвата. Даже и да е първобитна, тя все пак е признак на духовност и е израз на най-добрите устремености на събрата. (11 –29)
Едно момченце се молело: „Господи, ние искаме да ти помогнем!“ Един минувач се възмутил и нарекъл детето горделивец. Така първото чувство на самоотверженост било поругано. Момиченце се молело за майка си и за кравата. И тази молитва била осмяна. Така се запазил споменът за молитвата като нещо смешно, макар че такава грижа е била трогателна. (11–69)
Който желае да се приобщи към нашата Обител, нека по-често да беседва със сърцето и чрез него да ни изпраща, макар и безмълвно, призиви. Може да се помисли, че всичко това е много сложно, но на практика то се вмества само в три думи: „Обичам те, Владико!“ Това е и проводникът към нас. Такъв проводник е много по-здрав, отколкото молитвата: „Помогни ми, Господи!“ И сами знаем кога трябва да се помогне, но върху крилете на любовта помощта лети по-бързо. (13–80)
Молитва по пътя към съкровената драгоценна Обител:
„Господи на духа ми, не изоставяй пътника!
Гуру не бърза да ме подслони в страшната буря.
Болката ще достигне основата на сърцето
и пелената на вихъра ще закрие светлината
на Твоя Лик.
С Тебе не се страхувам от моето неведение.
Призраците не ми показват своя образ.
Преведи ме, Благословени, по пътеката.
Докосни очите ми, за да видя Вратата към Теб.“ (1–24.ІІ.21)
„Отче, от днес аз ще съкратя мойте песнопения
И ще открека дългите славословия.
В Подвига ще бъде моята молита
И ще я започна с мълчание.“ (1–14.Х.22)
Молитва за Шамбала:
„Ти, призовал ме по трудния път, приеми моето умение и желание.
Приеми моя труд, Владико, защото ме виждаш и денем, и нощем.
Подай ми, Владико, Твоята ръка, защото тъмнината е голяма.
Следвам Те.“ (4–104)
„Владико, обяви волята Си! Или дай, или вземи. С Тебе заедно ще различим мойте падения. Заедно ще огледаме решенията ми от вчерашния ден. Сит съм сега и Ти по-добре от мен знаеш колко храна ми трябва за утре. Няма да пристъпя волята Ти, тъй като мога ла получа само от Твоята ръка.“ (6–78)
ГРИЖИ ЗА ЗДРАВЕТО
Съществува превратното мнение, че йогът се ползва с несъкрушимо здраве, в обичайното значение на това понятие. Но нима изработват чувствителен инструмент от дебело дърво? Нима достойнството на струните на вината не са в нейната чувствителност към най-тънките деления на тона? По същия начин звучи и изтънченият организъм на йогина. Именно на него са му познати тези непредаваеми преходящи болки, които като настройване струни на вина преобразяват неговото същество. Очевидно е, че ние няма да преувеличаваме безопасността на пътищата към Йога. Невъзможно е да се прескочат болките при преобразуването на центровете. Огънят на познанието ще си остане парещ.
Нека тези, които търсят в Йога охраненото здраве, по-добре да изпият чаша вино и да побеседват за високи идеи, които не прилагат в живота. (4–201)
Хората с развито съзнание често боледуват. Само прилагането на психическата енергия може да защити най-добрите хора. Иначе те като гъби попиват ексцесиите на човечеството. (3–257)
Често болестта изостря достиженията. Св. Франциск и св. Тереза често са боледували. Пигатор е имал сърдечно заболяване. И най-добрите инструменти могатда скъсат струни. (2–1.II.7)