Месоядството е за подържане на свирепостта. Зеленчуците и плодовете дават повече енергия, отколкото чаша кръв. Шепа пшеница или ечемик е достатъчна за подържане на живота. Всяко съзнателно убийство разтърсва цялата обкръжаваща атмосфера и засилва проявите на хаоса и тъмнината. Ние можем да допуснем растителна, млечна и зърнена храна, а също и яйца, но само в най-свежо и течно състояние. Мнозина са безразлични към месната храна и са заставени да я употребяват само от уродливите условия на семейството. Но не тях имаме впредвид, когато говорим, а съжаляваме съзнателните убийци и поглъщачи на мърша. (8–482)
Необходимо е всеки ден да имате сурови плодове или зеленчуци. За предпочитане е да имате сурово мляко, ако кравата е здрава. Също и малко пълнозърнест хляб. Мисълта за храна често затъмнява много ценни стремежи. Който е намерил равновесието между физическите и духовните потребности, вече е стигнал границата на разбирането на Висшия свят. (8–484)
Съветвам да не държите в дома си разложена месна храна и загнили растения, също и застояла вода. (9–68)
По правило трябва да се отстранява от къщи всичко гнило. Вредни са разваленото месо, плодове, застоялата вода и изсъхналите цветя. Нисшите същности се хранят с разложение, но при липса на такова се задоволяват с изсъхнали цветя. (9–101)
Не трябва отново да се връщаме към месна храна, след като организмът е привикнал към растителна. Може да има изключения само при глад, но шепа царевица или ориз могат все пак да бъдат намерени. Хората не подозират доколко месоядството обезобразява и ограничава аурата. Но особено е очевидно сътресението, когато организмът вече е бил привикнал към растителна храна. (9–408)
За приспособяване към растителна храна след месоядство са необходими около три години. Необходимо е и доброжелателство, което е най-доброто средство за храносмилането. (8–112)
Млякото и медът са най-добрата профилактика, когато се използват разумно. Най-добрият мед е от места наситени с лечебни растения. Изкуствената величина на плодовете и зеленчуците разрушава ценността на качествата. (12–148)
Млякото и медът са регулатори на нервната система. В чист вид те съдържат скъпоценната всеначална енергия. Но стерилизацията и специалното очистване ги лишават от това ценно качество и остава само растителната им ценност. Всяко лекарство може както да допринесе полза, така и да причини вреда. Но млякото, медът или мускусът не нанасят вреда, когато са чисти. Соковете от различни зеленчуци са най-ценни в чист вид. (12–204)
Доволство от всяко физическо състояние и неуморим стремеж нагоре съставляват съвета на всеки разумен лекар. Но не трябва да се мисли, че само мисълта удържа физическото състояние. Ние живеем в химическа лаборатория и сами сме част от нея. (17–348)
Израждане, затлъстяване, разширение на сърцето произлизат от недопустими условия на живот. Трудът е най-добрата противоотрова срещу затлъстяването. Не бездействието, а прекъсването на сърдечните пориви допринася за тяхната поява. (7–341)
Кор бовис (биволско сърце) може да се получи от препълване с неизползвана сърдечна енергия. Потенциалът на такъв орган може да е бил добър, но не е била използвана сърдечната енергия, тъи като тези лица не са се заели навреме с възпитание на сърцето си. Трябва от ранна възраст да се обръща внимане на вродените отвращения или наклонности, но особено внимание да се обърне на сърцето, не проявяващо нито склонност, нито отвращение (към нещо). Такива спящи сърца са много и това води към разпад на духа. (7–428)
Защо в края на живота зрението става далекогледо? Опитът устремява нашия поглед в далечината и текущото се замъглява. (1–9.VІІ.22)
Всяка неискреност или половинчатост на решенията разсича съзнанието и го води към гибел. Болестта започва незабелязано, а после става неизбежна опасна за живота операция. Така се стига до човешката гибел от мъничката пепелянка на неискреността. (4-Иб)
Вместо гълтане на лекарства често е необходимо да се унищожават следите от злобата. (7–443)
Ще помоля лекарите да се отнесат внимателно към разбирането за съотношението на световете и към изтънчването на своите чувства. Не може злият да говори за добро. Не може грубият да съди за изтънчеността. (11–224)
Колко по-малко лекарства ще са необходими, ако лекарят може да приложи психическото лечение. (11–226)
Разумът на лекаря трябва да се подсилва със сърцето. Невъзможно е лекарят да бъде невеж отрицател. Не може да не бъде психолог и да пренебрегва психическата енергия. (11–3)