Да се гледа с очите на сърцето; да се слуша с ушите на сърцето; да се прозира в бъдещето чрез знанието на сърцето; да се припомнят миналите придобивки на сърцето — по този път само можем да се устремим във възход. (7–1)
Сърцето е средоточието на психическата енергия. Сребърната нишка, свързваща Учителя с ученика, представлява мощният магнит на сърцето. (7–2)
Даже и тези, които признават на сърцето единствено физиологичните функции, се отнасят много грижливо към него, а колко по-задълбочено трябва да се вслушва в сърцето този, който знае за магнита и сребърнат нишка. (7–3)
Сърцето е храм, но не и място за кумири. Когато говорим да се изгради храм в сърцето, нямаме впредвид външни очертания, а напомняме за вътрешното значение на този израз. Както не може да съществува храм без осъзнаване връзката с Безпределното, така и сърцето прилежи към всички усещания на Космоса. Сърдечните мъка и радост са съзвучие с далечните сфери. По каква причина по-често се усеща мъка, отколкото радост? Ясно е, че постоянните космични пертурбации разтърсват сърцето, което е приобщено към тях. Затова и сърдечното служене придобива такава тежест на везните на света. Няма нито ден, нито час, когато светът да не е бил застрашен. Но с две очи не може да се види опасността, а само с три, както са изобразени на знамето на Висшите Господари. Не случайно сърцето се е обозначавало със знака на кръста, който вечно ще съпътства храма му. (7–4)
Трябва да се научим да усещаме сърцето си не като свое, а като всемирно. Само чрез това усещане можем да започнем да се освобождаваме от егоизма, запазвайки индивидуалността на придобивките. (7–7)
Представете си какво би представлявал светът при неуязвимо за болести тяло, но при лишено от култура сърце? Такова пиршество на тъмата е трудно да си представим! Всички болести и немощи не могат да обуздаят всемирното сърдечно безумие. Наистина, докато не се пречисти сърцето, човечеството няма да се избави от болестите и немощите. В противен случай разбеснялото се сърце ще изпълни с ужас света, ако тялото е винаги силно. Отдавна е казано за праведниците, че „Вървят пред Господа“, което значи, че не нарушават принципа на Йерархията и с това са пречиствали сърцата си. При най-малкото пречистване на сърцето човечеството може да получи водопад от Благодат. Но засега това може да става много предпазливо само там, където сърцето не е увредено. Не трябва да се унива, а да се помни, че тъмнината се е ожесточила и много сърца смърдят. (7–13)
Отдаденото на доброто сърце излъчва непрестанно благодат, независимо от насочените пратки. Така и слънцето не изпраща преднамерено лъчите си. Сърцето, предало се на злото, ще изригва отрова непрестанно, съзнателно и несъзнателно. Доброто сърце разпръсква около себе си здраве, усмивка, духовно благо. Злото сърце унищожава топлината и подобно на вампир изсмуква жизнените сили. (7–63)
Майките носят децата си до сърцето. Това е панацея за успокояването им. Те обикновено не знаят, че държането до сърцето притежава мощно въздействие. Така и в Тънкия свят приближаването до сърцето е укрепване и лечение. Разбира се, сърцето губи много енергия от такава постоянна употреба. Затова на много места майчиното сърце се изобразява пронизано с мечове и стрели, като символ на възприемането на всички болки. (7–96)
Трябва да се вземе на отчет какво най-много затруднява сърцето? При това ще се види, че не някакви особени събития, а поредицата от малки прашинки пред деня най-много обременяват сърцето. Трябва да се наблегне на това, защото големите събития могат дори да придават особен прилив на психическа енергия. Но Армагедон не се състои само от големи събития. Напротив, в него получават оценка множество малки действия и точно към този порой от малки струи трябва да се приучва бедното сърце. Казвам „бедно“, защото то вече познава в своята същност великите огнени сфери, но засега трябва да се блъска в скалите на Земята. (17–313)
Попитайте някой умен човек какво най-често го е предпазвало от опасности и грешки? Честният ще посочи сърцето, а не мозъка или разума. Глупавият ще се основава на условните разсъдъчни заключения. Именно сърцето е източникът на чувствознанието, но не като някаква смътна интуиция, а като следствие на духовната дисциплина. (7–334)
Всеки желаещ да изучи сърцето не трябва да подхожда към него като към част от организма, а трябва преди всичко да разбере централното положение на сърцето и да изследва изхождайки от него, а не към него. И слънчевото сплетение, и кундалини са само предверие към храма на сърцето. Мозъкът и всички центрове са само пристройки към сърцето, защото без сърце нищо не може да съществува. Дори и мозъкът може до известна стелен да бъде заместен. Не е възможно и да се помисли за единение на човечеството на основата на мозъка или кундалини. Само сиянието на сърцето може да сближи и най-разнородните организми, при това на далечни разстояния. (7–339)