Дегенерацията, затлъстяването и разширението на сърцето произтичат от недопустимите условия на живот. Порокът на сърцето поради кармични причини се среща много рядко. Разширението на сърцето може да бъде и при добър потенциал, ако той не е използван. Разбира се, затлъстяването на сърцето е непростимо, тъй като то може да бъде прекратено в зачатък. Трудът е най-добрата противоотрова срещу опасността от затлъстяване. Трябва да се съблюдава поне елементарна хигиена на сърцето. Стремежът към труд е най-доброто средство за укрепване на сърцето. Не работата, а прекъсването на сърдечния устрем действа разрушително. Разбира се, силните враждебни стрели също са лечими, защото против техните рани съществува балсамът на Йерархията. Само че употребата на този балсам трябва да бъде постоянна. Голяма грешка е да се пренебрегва това лекарство. (7–341)
Който обича цветята, който познава устрема нагоре, който притежава чисти мисли, който приема съществуването на Висшите светове, който е готов за Безпределното, той е по пътя на сърцето. Правилно е разбирането, че по своята същност сърцето принадлежи както на Тънкия, така и на Огнения свят. Само чрез него, а не чрез ума, могат да бъдат осъзнати тези светове. Следователно, мъдростта е противоположна на ума, но не е забранено да се украси умът и с мъдрост. (7–390)
Чувството всякога надделява над разума. Трябва да се приеме това като безспорна истина. Затова когато говорим за сърцето, ние го узаконяваме като твърдина на чувствата. Но колко далече е чувството на сърцето от похотливостта. (7–391)
Мнозина изобщо не си представят разликата между пътищата на сърцето и мозъка. За тях е трудно да възприемат Висшите светове, както и да си представят преимуществата на Тънкия свят. Но, за да се приближиш към методите на сърцето, трябва преди това да се научиш да уважаваш всичко свързано със сърцето. То не е нещо отвлечено, а мост към Висшите светове. (7–398)
Кор бовис или сърце на бик, е много разпространено състояние на разширено сърце. Наред с многото други причини, то може да се дължи и на препълване на сърцето с неизползвана енергия. Хората, страдащи от „сърце на бик“, не са се заели навреме с възпитанието на сърцето си. Потенциалът на техния орган е бил добър, но не е била използвана сърдечната енергия. Разбира се, разширеното сърце е за предпочитане пред затлъстяването. Сърцето може да бъде наречено най-йндивидуалният орган и поради това методите на възпитанието му трябва да бъдат много разнообразни. Трябва още от ранни години да се обръща внимание на различните отвращения и влечения, тъй като в тях често се отразяват особеностите на сърцето. Особено внимание заслужават сърцата, не притежващи нито отвращения, нито влечения. Такива спящи сърца са много и това води към разпад на духа. (8–428)
Във всички векове и раси е съществувал култ към сърцето, но нашето време е забравило напълно и се е отклонило от учението за него. Трябва да се знае, че борбата за възвръщане позициите му ще бъде особено ожесточена. Тъмните сили ще защитават мозъка, противопопставяйки го на сърцето. Разбира се, това ще доведе само до извращения и липса на целесъобразност. В сравнение с ръката и кракът притежава важни функции, но не е необходимо да поднасяме храната към устата си с крака. (7–454)
Обикновено ако приканим някого да се отстрани от мястото, на което се намира, той ще поиска най-напред да разбере причината или поне ще се огледа и ще допусне камъкът да падне на главта му. Същото се случва и с неудачните ученици. Тяхното сърце ще премълчи там, където е необходимо да се говори незабавно. Такова поведение е вредно и за самото сърце, тъй като няма нищо по-пагубно от неизпълнените сърдечни заповеди. Това е вредно, защото се засенчва сърцето от разсъдъка. Колко сърца са спрели от напрежението на неизпълнените заповеди! Спорът между сърцето и разсъдъка представлява печална страница от историята на човечеството. (7–486)
За сътрудничество с Висшите сили е необходимо огромно напрежение на сърдечната енергия, което може да се постигне само след дълъг период на възпитание. То трябва да започва от най-дребните чувства и от най-обикновенните действия. Но това условие често затруднява развитието, тъй като хората искат да се преборят с великана, а не да ги избавите от ловенето на бълхи. Но великаните са малко, докато бълхите са много и трябва да се премине през тези тъмни пълчища. Хората по-често страдат от бълхите и въшките, отколкото от великаните, затова и в борбата с тях е необходимо същото мъжество, както и в борбата с великаните. (7–497)