ИЗ КНИГИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ
Във всички древни апокрифи могат да се срещнат отделни черти от Облика на Великия Пътник (Исус), съхранени от верни почитатели. Би било грешка да се отхвърлят тези така наречени апокрифи. Кой може да твърди със сигурност, че те са лъжливи? Те могат да бъдат откъслечни и разновременни, но се основават на добронамерени предания. Би могло да се предположи, че недоброжелателите са успели да Го оклеветят, но прекрасният Облик на Великия Пътник е останал неопетнен. Многобройните заблуждения на последователите не са засегнали Висшия Облик и по този начин ние можем да се приближим безпрепятствено към Него и да Му подражаваме достойно.
Трябва да се отбележи, че главното от Учението Му е било дадено когато е бил вече в ефирно (тънко, астрално) тяло (след разпятието и „възкресението“) и такъв един завършек напълно е съответствал на блестящото оповестяване на Истината. Той мъдро е дал на народа с прости думи знанието за Основите на живота, а само на малък брой е доверил поученията за Отвъдния свят, тъй като, според обичая, Учението се е давало устно. Последните Му наставления не са намерили място в апокрифите, тъй като са засягали въпросите за силата на мисълта и не са могли да бъдат разбрани от народа. Учителят е знаел, че поради неразбиране тези знания са могли да допринесат единствено вреда.
Появата Му в тънко тяло е съставлявала заключителната част на подвига. Учението е било продължено без всякакво прекъсване. В малките намеци може да се види, че даже истинските ученици са били потресени пред такова мощно проявление. В един от апокрифите се споменава за паднали мъртви или в несвяст. И едното и другого е могло да се случи. Но благодарение на това явяване Учението е имало поразителен успех и никакви извращения не са могли да го затъмнят.
Не е беда, че хората са натрупали около Прекрасния Облик своите тромави добавки. Съществуващите изображения не приличат на Самия Велик Пътник. Повечето от тях не притежават никакво сходство с действителния образ, защото най-съкровените Изображения не са достъпни за мнозинството. Причината за това е и предпочитанието на хората да почитат съставения от самите тях образ. Наред с това хората не биха приели и обстановката на живота на Великия Пътник. Те не биха повярвали, че той се е трудил усилено и е владеел не един занаят. В Неговата страна могат да се открият грънчарски изделия от Неговата ръка. Те представляват целебни талисмани. Много такива добри знаци има по пътя на Великия Пътник.
Ще предадем някои черти от образа на Великия Пътник: косата му е светло руса, достата дълга, с малко по-тъмни краища, леко вълниста, с дребни завивки, оформящи къдрици. Челото е широко, светло, но бръчки не се виждат. Веждите са малко по-тъмни от косата, но не прокалено големи. Очите са сини, с извити нагоре ъгли, ресниците придават дълбочина на очите. Леко набелязани скули, неголям, но достатъчно смекчен нос, устата е неголяма, но с достатъчно оформени устни. Мустаците са неголеми, незакриващи устата. Брадата също не е голяма и раздвоена леко под брадичката.
Такива черти са подбуждали любов към Учителя, но не толкова красотата, колкото изражението е правело Учителя незабравим. Някои все още смятат, че любовта може да намали почитта към Учителя, но в това заблуждение се заключава неразбиране на висшето чувство. Само този е ученик, който обича Учителя си. Всяко отношение се основава на любов или страх, но страхът не е уместен там, където се стремят към Светлината.