Хората или въобще отричат съществуването на Тънкия свят, като по този начин по същество кощунстват, или се отнасят към него с предубеждение, но и такова осакатено отношение понякога малко се отличава от кощунството. Такива заблуждения отравят атмосферата и отблъскват това, което би трябвало да сътрудничи на земното битие. Невъзможно е да се очаква приближаване на Тънкия свят, ако от Земята постоянно го проклинат и заплашват с него. Истинското отношение е да се приеме Тънкият свят спокойно, честно и доброжелателно. Магнитът на доброжеталеството действа във всички светове. Как може да се отрича това, кое-то съществува? Тънкият свят може да се приближи много отчетливо, ако не го прогонват. Има много отчаяни храбреци в земен смисъл, които треперят дори при разговори за призраци. Но истинският храбрец не трябва да се бои от никакви призраци. Те могат да му се представят в най-ужасен вид, но опитният наблюдател знае, че те не могат да навредят там, където е налицо мъжество. Всяко земно място е изпълнено с Ефирни същества. В различните учения те са отбелязани било със заплашителни, било с тържествени наименования. Въпросът е доколко те се намесват във земния живот. (13–62)
Около земните хора постоянно се тълпят жители на Тънкия свят. Хората най-често не ги забелязват, но понякога усещат слаб полъх или леки докосвания. Много рядко хората виждат тъй наречените призраци. Трябва обаче и да се отбележи, че освен външните възприятия, всеки изтънчен човек усеща и своеобразен вътрешен трепет, а също и нервен подем или подтиснатост, причината, за които може да бъде доближаването на Ефирни същности. Животните също и особено кучетата понякога усещат проявлението на по-силните надземни същности. Ето защо проявите на Тънкия свят не трябва да се възприемат като нещо изключително. Всеки човек, притежаващ изострена възприемчивост и при съответствие на космическите условия, може да усеща присъствието на жителите на Тънкия свят. Могат да са налице и тягостни проявления, но тогава волевите послания ще помогнат да се отрази покушението, но трябва волята да бъде незабавно напрегната. Не трябва да се допуска и мигновен страх, защото след това волята не може да бъде мобилизирана. (13–221)
Хората обикновенно не могат да си представят, че над тях могат да блуждаят цели тълпи ефирни същности, които свободно проникват през плътните тела и могат да имат цели свои градове. (13–292)
Неяснотата на виденията на ефирните образи си има своите причини. Образите от средните сфери могат да бъдат отегчителни и човек сам се огражда с един вид защитна мрежа против такива уморителни и безполезни гости. И в самия Ефирен свят се забе-лязва такова разграничаване между сферите, защото в противен случай полученият безпорядък би имал огромни последици. (12–332)
Много спомени, много природни отвращения и наклонности могат да бъдат продукти на Тънкото съществуване. Също и впечатления за някакви невиждани лица или местности могат да произлизат не от плътния свят. (8–159)
Понякога възниква въпросът защо знаците от Тънкия свят са така странни и се нуждаят от размишление и тълкуване? Причината за това е законът за кармата. Размишлението и тълкуването възбуждат самодейността и по този начин се избягва намесата върху кармата. Високите същества често се опитват да намекнат за някои неща, но разсеяността на хората им пречи да достигнат до ценните съвети. Имало е цели епохи, когато възприемането и разбирането на Ефирните послания се е изостряло и укрепвало, но след това отново се е сгъстявала пурпурната мъгла и ефирните усещания са загрубявали. Сега много прекрасни послания от най-добрите слоеве на Тънкия свят биват разбити от тъмните. (9–178)
Често хората изпитват необяснимо възторжено или подтиснато състояние. Те по-скоро ще отнесат това към своя стомах, откол-кото да съобразят, че това е доближаване на добри или тъмни сили. Нерядко хората усещат някакви докосвания или боцкания. Те приписват тези явления на попаднали паяжини или прашинки, но даже и на ум не им идва, че това могат да бъдат докосвания на същества от Тънкия свят. Хората не по-малко често чуват някакво движение или шумолене, но ще си мислят за стоножки или мишки, само за да отпъдят всяко предположение за явления от невидимия свят. И същите тези хора ще се оплакват, че Тънкият свят не се проявява. Но да не би ефирните явления да наподобяват удари с чук? Ако на хората се падне щастието да видят огнено същество, те най-напред ще си помислят за демон. Такава е деформацията на съвременното съзнание. Ще наричат такава простотия скептицизъм, критичност и ученост, когато най-точно би било да наречем това тъпота. (8–418)