Историята не знае много за майката на Великия Пътник, която е била не по-малко велика, отколкото своя Син. Тя произхождала от голям род и притежавала изтънченост и възвишеност на духа. Тя култивирала у сина си първите възвишени помисли и винаги била опора на неговия подвиг. Тя знаела няколко наречия и му пеела приспивни песни, в които предвидила цялото му чудесно бъ-деще. Тя не само че не възпрепятствала далечните му пътувания, но и подготвяла всичко необходимо, за да облегчи странстванията Му. Тя разбирала величието на завършека на делото Му и ободрявала даже мъжете, изпаднали в малодушие и колебание. Тя била готова да преживее такъв подвиг и синът й споделял с нея своето решение, подкрепено от Заветите на Учителите. По този начин, говорейки за Великия пътник, трябва преди всичко да се каже и за Тази, която незримо Го е водела по пътя към висините.
Не трябва да се смята, че казаното за срещата на Великия Пътник с княза на тъмнината е измислица или символ. Такива срещи с различии тъмни същности, до Йерофант включително, са се случвали и на нас. Великият Пътник не един път е виждал ужасните образи, но не се е плашил и по този начин се е направил невредим. Мнозина не могат да разберат защо такъв Велик Дух е трябвало да се сблъсква с несъвършените тъмни същности? Но силата на магнита привлича и тъмните. Всички те мечтаят поне с нещо малко да навредят и смутят. Дори и най-малкото съмнение би попречило на ходенето по водата, по огъня или на издигането във въздуха (левитация). Напомням това, тъй като Великият Пътник е могъл успешно да ходи по вода, както и да се издига във въздуха. И главного условие е било това, че в Него не е имало никакво съмнение (относно мисията Му). Той е вървял твърдо, защото в сърцето Си вече е бил приел подвига. Този подвиг е бил вече предуказан, но е трябвало да бъде възприет с цялото сърце, без съмнение и съжаление. Такова неотклонно движение не е било подкрепяно от никого наоколо, освен от Майката. Именно Нейното одобрение е смегчило за Пътника всички трудности и страдания.
Великият пътник е насочвал човешкото съзнание към Най-висшето. Невъзможно е да се обхване цялата дълбочина на проповедите на Великия Учител, тъй като с най-прости думи Той е давал наставления, отнасящи се до цялата същност на живота. Ценността на Неговия подвиг е именно в простотата. Тя не е била измислена от народа, но красотата на думите се изразявала в това, че Най-висшето се е предавало с най-прости думи. Трябва постоянно да се превръща сложното в просто. Само в простотата се изразява доброто и такава е била дейността на Великия Пътник.
Неговото влияние е огромно и в Тънкия свят. Там Той обича да се спуска в нисшите слоеве, за да може праната на Неговата аура да очиства и тъмните сфери. Не смятайте, че такива слизания са леки за Него. Да, дори и за Него! Толкова повече трябва да служат за пример Неговите целебни докосвания към язвите на страданието. При нас е обичайно да се посещават и нисшите сфери на Тънкия свят, защото отварянето на сърцето може да спаси мнозина.
Великият пътник, както и други Велики Учители, е бил особено близък до лечебното изкуство. Но само в отделни апокрифи могат да се намерят откъслечни сведения относно даваните съвети за лекуване. Не трябва да се смята, че няколкото изброени чудеса изчерпват изцяло извършената дейност. Многобройните изцеления са се извършвали по два основни начина: едни от хората сами са идвали да получат целебного въздействие, а в други случаи Великият сам се е докосвал там, където е виждал зачатък на заболяване. Нерядко човекът дори не знаел защо до него се е докоснал Минувачът. Такова действие е било истинска щедрост на Великия Дух, който подобно на неуморим сеяч е раздавал зърната на доброто.
Не много често се срещат в апокрифите и думи за красотата, но все пак такива са произнасяни. Учителят е обръщал внимание на красотата на цветята и на слънчевото сияние. Също така Учителят е поощрявал хоровото пеене, тъй като то е най-силното средство за създаване на хармонични вибрации. Но Учителят не е наблягал на тази приложна страна на музиката и пеенето. Той само е приканвал към радост и вдъхновение.
Сред учениците и последователите е имало много случаи на мъка и житейски бедствия. Учителят е помагал преди всичко чрез повдигане на духа. И едва когато равновесието се е възстановявало, Той започвал да обсъжда положението. При това той никога не осъждал миналото, а се насочвал към бъдещето. Учителят ясно е виждал бъдещето на хората, но го е обявявал само според равнището на съзнанието на дадения човек. Там, където съзнанието е било мъртво, Той е проявявал и су-ровост.
В болшинството от случайте изображенията на Великите Учители представляват израз на безвкусица. На хората им се иска учителят и външно да не се отличава от останалите. Но в такъв случай присъстващите не биха разпознали Великия Пътник. То не отказвал да посещава празничните събирания и беседвал за всекидневните нужди. Но само малцина забелязвали колко мъдри съвети са се давали с усмивка и одобрение. А Неговата усмивка е била прекрасна. Дори и учениците не винаги са оценявали тази задушевност. Понякога дори Го осъждали, когато, по тяхно мнение, Учителят отделял твърде много внимание на незначителен човек. Между другото, много прекрасни съдове (т.е. съзнания) са се разтворили под въздействието на тези усмивки. Не били одобрявани също и беседите на Учителя с жени, но Учението е било опазено точно от жени. Осъждано било и присъствието на т.нар. езичници, без да се имало впредвид, че Учителят е дошъл заради всички хора, а не само при една отделна секта. Споменавам за тези осъждания, тъй като те са направили облика на Великия Пътник още по-човечен. Ако Той не беше влязал в съприкосновение с живота и не беше страдал, то Неговият подвиг би загубил своето величие. Никой не знаел какви страдания Му причинява допирът с различните безпорядъчни излъчвания. Но мисълта за подвига никога не напускала Великия Пътник. Осъжданията, отправяни към Него, също допринасяли за сътворяването на този подвиг.