Великият Пътник имал навика да рисува на пясъка различии знаци, а после да ги заличава. Учениците се интересували защо Учителят не напише тези знаци на нещо постоянно, но Той начертал тези знаци във въздуха и казал: „Ето най-постоянното място за писане. Нищо не може да изтрие тези чертежи.“ Така Учителят разяснявал силата на мисълта.
Той казвал също: „Пазете се от лоши мисли, защото те ще се обърнат към вас и ще легнат на плещите ви като отвратителна проказа. Но добрите мисли ще се възнесат нагоре и ще издигнат и вас. Трябва да се знае, че човек носи в себе си и целебна светлина, и смъртен мрак.“
Казвал също: — „Ние се разделяме тук, но може да се срещнем в дрехи от светлина. Не трябва да се тревожим за цената, защото в царството на Светлината дрехите се дават по желание. Не трябва да тъгуваме, когато ни чакат с радост най-добри приятели.“
Казвал също: „Не трябва да съжаляваме за това, което се износва бързо, тъй като за нас са подготвени неизвехтяващи дрехи. Вие сте свикнали да се страхувате от смъртта, защото никой не ви е говорил за прехода в по-добрия свят. Трябва да се разбере, че добрите приятели и там ще бъдат заедно.“
Така Великият Пътник е говорил постоянно за вечността и силата на мисълта, но такива завети са били разбираеми за малцина.
Великият Пътник е общувал не само с бедните, но и с богатите. Но на всички богаташи Той е препоръчвал да раздават имуществото си. Не е ли имало в това някакво противоречие? Не е имало. Учителят е препоръчвал отказ от богатството само там, където е виждал неправилно отношение към земните богатства. Той казвал на дадения човек, че е необходимо да се освободи от богатството си, когато е виждал, че това богатство представлява воденичен камък на шията на слабия дух. Така трябва да се разбира отношението на Учителя към земните богатства. Той не ги е отричал, тъй като не може да се отрече това, което е на Земята. Необходимо е да се намери разумно отношение към всичко съществуващо. Учителят далеч не е искал да види всички в нищета. Напротив, той е давал съвети, че даже и при малко доходи можеш да изпитваш чиста радост, без да завиждаш на съседа. Наред с това Учителят се е стремил да помогне навсякъде, където е виждал, че се върши несправедливост. Той знаел как да превърне преследваните в герои. Учителят е разбирал, че всяко негово благодеяние ще бъде осъдено и не е очаквал за Себе си никаква признателност. Същевременно той не е пропускал да напомни за огромната сила на признателността.
Ние знаем, че най-добрите поучения на Великия Пътник и най-поразяващите изцеления са останапи незапечатани. Освен обръщенията към народа и към учениците, Той е провеждал и много събеседвания насаме. Кой би могъл да запише такива забележителни поучения?
За смяната на живота Учителят не е говорил на народа, тъй като в Неговата страна тази истина не би могла да бъде разбрана. Даже и от учениците малцина са възприемали изцяло превъплъщението. То е било известно на някои секти, но мнозинството, както и сега, са го отричали. По същия начин, както и сега, смяната на животите е предизвиквала ожесточени спорове. Затова Учителят е обичал да говори за спорните предмети насаме, тъй като тогава е могъл да предава според съзнанието. Много такива единични беседи са се провели. Понякога те са засягали хора с началното ниво на развитие на съзнанието, но е имало беседи и с твърде образовани философи. Те са идвали при него предпазливо, нощем. Някои са се осмелявали да се приближат до него и през деня. Той проявявал огромно търпение към всички.
Голям брой изцеления са ставали незабележимо. Хората забелязвали излекуваните безумия, парализи, слепота и глухота, тъй като такива оздравявания са поразявали със своята нагледност. Тълпата действително е била потресена, когато пред очите й неми са проговаряли и прокажени са се очиствали. Но от научна гледна точка другите чудеса са били още по-забележителни. Учителят със силата на волята си е спирал вътрешните разрушителни процеси в организма, но тълпите и близките не са могли да оценят такова мощно въздействие. То е заставяло да се движат не само вдървените мускули, но е могло да оздрави и поразените тъкани. Проявявана е такава сила на мисълта, за която човек само би могъл да мечтае.
Преходът на Великия Пътник в Тънкия свят (при разпятието) се е съпровождал със забележителни космически събития и сътресения. Но нима е чудно, че земното събитие се е съединило с космическите? Ни най-малко, дори напротив, хората трябва да забележат, че всички събития са свързани. Това налага в края на краищата да се признае единството на Космоса.