До седем годишна възраст могат лесно да се предизвикат спомени за Тънкия свят. Полезно е да се питат децата дали не помнят нещо особено? Такова докосване се нарича отваряне на паметта, Великият Пътник обичал да открива паметта. Той приближавал децата към себе си и не само ги питал, но и ги докосвал с ръка, усилвайки по този начин яркостта на спомените. Той обичал децата и виждал в тях бъдещето на човечеството. Той с право се отнасял с тях като с възрастни, защото, когато се припомня далечното минапо или Тънкия свят, умът става възрастен. Децата никога не забравят този, който е дошъл при тях като равен. Може би именно децата са запомнили по-добре Учителя, отколкото излекуваните от Него.
Явяването на Учителя в тънко тяло закрепило в учениците разбирането за реалността на Невидимия свят. Не всички са могли да възприемат същността на този свят, но все пак прозорецът се открехнал.
Тежка е задачата на Учителя, но още по-тежка е тя от това, че Йерархията се тълкува от болшинството превратно. Великият Пътник е знаел всичко това и бързал към завършека на подвига Си. Има подвизи, извършени в продължение на десетки години и други, извършени само за няколко. На какви везни могат да се претеглят тези Служения? Предаването на Истината не се измерва със Земни мерки. Но огромна е радостта, че такива благодеяния са извършени до сега. Те ще помагат на човечеството в устрема му към обновяване на съзнанието във всички векове.
Известно е доколко превратно се тълкуват символичните изречения. Можем да припомним, че историческите думи за плесницата на лявата и на дясната буза са породили много заблуждения. И действително, ако казаното се изтълкува буквално, се получава безсмислица. Но заветът е бил даден в духовен смисъл. При вътрешно равновесие попълзновенията на злото не могат да навредят. Сам Великият Пътник е възприемал човешкото достойноство и е знаел от Ученията на Индия, че нищо не може да разколебае човешкия дух. При нас се счита за особено достоинство, когато при успех и при несполука човек неотклонно се стреми към избраната цел.
Относно смисъла на труда Той поучавал следното: „Всеки, който се стреми към подобряване качеството на своя труд, извършва подвиг. Даже ако действа единствено за себе си, той все пак ще допринесе полза за другите. Трудът притежава такова свойство, че всеки получава полза от него. Не само на Земята се радват на доброто качество, но и в Тънкия свят се наблюдава особено внимание към прекрасния труд. Както по изгрева се съди за целия ден, така и в живота по детските години може да се предвиди развитието на качествата на човека. Който обича от детството си да се труди, той ще си остане труженик за цял живот.“
Той поучавал за превъзходството на знанието над невежеството. Не може да преуспее един народ, ако не се стреми към знанието. Малцина могат да подпомогнат народа в преодоляване на не-вежеството и те заслужават да им се отдаде почит. Всеки от тях не само е прочел вече написаното, но е вложил в него и капка от своето познание.
Просветителските дела винаги се подлагат на насмешки и подигравки. Великият Пътник постоянно е бил запитван защо най-добрите деяния се преследват? Той подготвял учениците си към приемане на тези насмешки, като казвал: „Тъмнината се бори със Светлината, опитвайки се да запази своя превес. Възможно ли е да се примири тъмнината със Светлината? Възможно ли е да служиш на тъмнината и да считаш себе си за светоносец?“ Така Учителят е показвал, че е невъзможно да се служи на даете начала. Той трябвало да покаже на учениците си, че всеки от тях ще бъде длъжен да подпечата служенето на Светлината чрез личен подвиг. Всеки човек носи в себе си мярката на своите деяния. Не може да се предвиди кога и как ще настъпи решителният час, но сърцето ще разбере кога е изпълнен срокът. Примерът на Великия Пътник показва колко целесъобразно е тръгнал Той към подвига. Великият Пътник учел за разширение на съзнанието. Той повтарял: „Отворете очите и ушите си.“ Не само към Неговите поучения е предлагал да разтворят ушите и очите си, разбира се, но е напом-нял за дълбокото разбиране, което би могло да се усвой при разширение на съзнанието. Не може да се вдене въже в иглени уши. Голямото послание не може да се вмести в малкото ухо. Можете да си представите колко много от Неговите поучения не са влезли в ушите на Неговите слушатели! Много е било запомнено само откъслечно. Връзката (Учител-ученик) се е прекъснала и с това е бил загубен първоначалният смисъл. Не бих казал, че смисълът е станал превратен, но се е изтрила красотата на думите. По същия начин и много други Велики Учители са претърпели изопачаване на техните мисли. Много по-добре са се съхранили мислите на Учителите в пространствените скрижали. Като благодатна роса се спускат те там, където могат да ги възприемат. Знаейки това, Учителите не се огорчават от Земните изопачавания. Отсъденото ще дойде и откритото сърце и ще го възприеме.