Децата в младша възраст по-лесно виждат астралните образи, а наред с това по-чувствителните виждат и пространствените огнъове. Подобни огранизми трябва грижливо да се наблюдават още от ранна възраст. Бъдете уверени, че в тях са заложени възможности за Агни йога и ако бъдат поставени в чиста обстановка, бързо ще изявят своите възможности. (4–457)
Бързите движения до известна стелен способстват за сношението с Тънкия свят. Вихърът на движението сякаш помита прашната обвивка на нисшите слоеве. Но такива насилствени нагнетявания на енергия са недопустими. Правилният път е чрез естествени духовни достижения. (12–312)
Границите между световете обикновенно са неразличими. Отделните светове се разделят на много състояния и даже навлизат един в друг. От една страна говорим за уплътнен астрал, от друга страна и телесният свят постига енергията на мисълта и с това значително видоизменя същността на плътта. Това означава, че между Тънкия свят и телесния свят, почти пред очите на човечеството, се образуват нови състояния. По същия начин и между Тънкия и Огнения светове започватда се зараждат нови форми. Ако си представим най-великия подвижник на Земята, то, естествено, той ще притежава несравнима мощ и в Тънкия свят. А допирът с очистителния огън на пространството ще го повлече и към Огнения свят. Няма такъв предел, който да възпрепятства възхода на несъмняващия се дух. (13–102)
Хората смята, че в Тънкия свят може да се пребивава само в една сфера по духовно сродство. Но и това положение е условно. Наистина всеки се привлича към определена сфера, но това не му пречи да изпраща мисли и в други сфери. По тези мислени мостове могат да се осъществят нови общувания, стига законът за отблъскване да не се прояви. Но и това препятствие може да бъде преодоляно, само изпратената мисъл да бъде отчетлива и добра. (13–389)
Ниските слоеве на Тънкия свят са по-тежки и от най-ниското земно състояние. Освен това тези слоеве въздействат и на цялото земно пространство, но земните жители трябва да умеят да противостоят на такова отровно състояние. Какво трябва да предприемат хората, за да се оградят от невидимите разложители? Преди всичко те трябва добре да осъзнаят съществуването на такива съседи. Хората дори и не си представят постоянната близост на такива недоброжелатели, защото в нисшите сфери рядко се срещат добри чувства. Там е много развита завистта към всичко живо. Невъзможно е да се убедят ефирните неудовлетворени духове, че те не трябва да поглеждат към Земята, но да мислят как да излязат от тъмницата. Но за тях всяко земно изпарение е приятно и притегателно. Хората могат да противодействат на нисшите жители само, когато те самите са се укрепили в разбирането на своя бъдещ път. Тогава те много по-лесно ще се пренесат във висшите слоеве и няма да почувстват стрел ите на нисшите жители. Но бедата е в това, че хората не мислят по този начин и така остават незащитени. (13–261)
Висшите сфери на Тънкия свят са парещи като Слънцето, нисшите слоеве са тягостни за високото съзнание, но е невъзможно да се прелетят всички слоеве до изгарянето на Тънкото тяло. Разграничаването на слоевете на Тънкия свят е предопределено от самото съзнание. Преходът към по-висш слой трябва да се извършва постепенно. За съхраняване на равновесието са дадени Ръководители, които подобно на лекари наставляват, за да може преходът да се извърши разумно. Не е лесно на хората да разберат доколко ще им потрябва в Тънкия свят знанието, при-добито на Земята. И не единствено самото знание, но и възприемчивостта. Когато хората започнат да изискват от себе си тези две качества, тогава ще станат открити за възприемане и тази от-критост ще ги доведе до огнените врата. (12–128)
Някои местности в Тънкия свят се отличават със своята сумрачност. Светлината е в нас и ние откриваме нейния път. Тези жители на Тънкия свят, които искат светлина, не изпитват недостатък от нея. Ограничените хора, на които е чужда потребността от светлина, пребивават в мрачината. Желанието за светлина я извиква, но затъналият в сумрака на миелите си получава това, до което сам се е ограничил. (8–153)
Предизвикват изумление изпълнеността на някои слоеве на Тънкия свят и тълпите, бродещи без работа. Обикновенните граждани се блъскат по същия начин по улиците на съвременния град. Особено жалко е, че тази тълпа най-малко от всичко подлежи на еволюция. Тяхното мислене е до такава степен егоцентрично, че те даже и не се стремят да излязат от пределите на своя кръг. Получава се тъпчене, но не движение. Те си влияят един от друг и не умеят да погледнат нагоре, точно тъй както и на Земята. (13–82)