А защо жените по-често се пробуждат за Тънкия свят? Защото при тях работата на сърцето е далеч по-тънка и по тази причина трансценденталността по-лесно се изявява. (7–106)
Не е ли странно, че за повечето от хората даже Тънкият свят вече е невидим, макар че в градацията на световете той все още е достатъчно плътен? Значи физическото тяло е дотолкова грубо, че не успява да различи даже следващия стадий на телесното преображение. (7–76)
И най-обикновенното око може да види някои признаци на Тънкия свят. Нерядко могат да се видят някакви цветни образувания. Учудващо е, че, когато около някои хора се увива нещо мъгливо, други в същото време виждат напълно ясно. Всеки може да си припомни случаи, когато е разтърквал очи поради някоя неочакваност, но, разбира се, това усещане е отнасяно към заболяване на очите. На никого не идва на ум, че видимото проявление може да се намира извън очите и че е могло да бъде видяно и от мнозина. (12–348)
Трябва да се разборе доколко навлизането в плътното тяло прекъсва всички впечатления от Тънкия свят. И все пак могат да се съберат много показания за живота в Тънкия свят. Най-добре е те да се събират от свидетелствата на хора, които са получавали такива проблясъци неочаквано, защото неочакващият сам бива поразен и изразява своите впечатления непосредствено и искрено. Много поучително е да се разпитват селяни, които, намирайки се сред природата, забелязват много неща, но не разказват, опасявайки се от насмешки. Може да се каже, че вески човек се е сблъсквал с нещо феноменално, но разликата е в това, че едни обръщат внимание, а други не желаят или не умеят да се отнесат съречно към всичко, което е зад пределите на техния разсъдък. (13–328)
Хората смятат, че Надземният свят не влиза в допир със земните жители. Те предчувстват и предвиждат далеч повече, отколкото предполагат, но за съжаление вниманието им е отвлечено от житейските проблеми и наблюденията им се изплъзват. Когато хората постъпват правилно по някаква непонятна повеля, те мислят, че разумът им е намерил най-доброто решение. С такова наивно отношение те по-скоро ще отнесат предчувствието към стомашното си разстройство, отколкото към проявите на Тънкия свят. Такива слепци е невъзможно да бъдат убедени и да прозрат. Те искат такава сила на лъчите, че даже и слепците да разберат ставащото. Защо трябва да, се очакват чудеса, когато целият живот е изпълнен с ефирни явления. (13–930)
Невидимият свят участва в Земния живот далеч повече, отколкото е прието да се мисли. Трябва да се обръща внимание на множеството малки проявления, които обикновено даже не се и забелязват. Не поразяващите и ослепяваши явления, но тези, които ограниченият ум нарича съвпадения или случайност, създават незабравимите последствия. (7–40)
Трябва да се приучаваме съзнателно да разбираме присъствието на невидимия свят във всичко, което е около нас. Пространстранството може да се разглежда като проводник към невидимите, но наблюдаващи за нас светове. (7–60)
Яснотата на Тънкото зрение се постига след много животи. Отделни проблясъци могат да се наблюдават и по-често, но твърдата зоркост се придобива с голям труд. В началото ефирните образи често трептят, изкривяват се и губят някои свои части. Образът променя изражението си и даже най-доброто лице придобива злобно изражение. В резултат хората си въобразяват, че към тях се приближава злобен дух, докато причината е в неумението да се развие Тънкото зрение. (13–359)
Трудно е от Земятд да се обърнеш към Надземния свят, но също така е трудно да се приближиш към земната сфера от Тънкия свят. Такова спускане може да се сравни с гмуркането на водолаз. Както водолазът навлича тежки доспехи, за да притовостои на налягането, така слизащият на Земята трябва да се облече в плът. Мъдро е състоянието на новороденото, което може постепенно да приеме земните тежести. (8–338)
Тънките същества могат да се проявят реално чрез ектоплаз-мата на медиумите, но могат да бъдат видими и чрез ясновидство, в което се проявява непосредственото зрение в четвъртото измерение. Някои видения се привързват към определени места, при което въздейства енергията, наслоена по предметите, предимно в старинните огради. (13–357)
Тънките същества могат да приемат всякакви форми и да сътворяват различии облици. Това е достатъчно удостоверено със снимки. Каква енергия ги подпомага в това творчество? Разбира се, това е психическата енергия, ако тя е образувана във въплътеното състояние. Но не толкова страшните привидения, колкото реакцията на нашия организъм е важна. (4–604)