Казват, че огънят като стихия е неуловим за наблюдение. Отговорете, че той се показва даже повече от другите стихии. Нима земята и водата са по-явни за човека при наблюдение на организма? Огънят лесно се изявява и в температурата, и в пулса, и главно в оня трепет, който съпровожда всички огнени явления. Това не е трепетът на ужаса, но обединение с пулса на стихията. (8–24)
За плътното състояние Огненият свят е невидим с редки изключения, но в Тънкия свят огненият облак може да бъде почувстван. Разбира се, приближавайки се към него, низшите създания изпитват особено страдание, като пред нещо недостъпно. Синовете на огнения облак са за тези низши същества като въоръжени с огнени лъчи, което не е нищо друго освен излъчвания на крайниците. (8–134)
Ние трябва да свикнем с мисълта, че рано или късно на нас ни е съдено да пристанем към огнените брегове. Така ще се научим да хвърляме най-дългата мрежа, за да достигнем най-добрия улов. Ние трябва не само на сън, но и през трудовите си делници да насочваме мисълта си към далечните огнени явления. Към светлината трябва да се приучват не само очите, а, повече от тях, съзнанието. Хората особено страдат от неумението си да се устремят напред. Царството Небесно се превзема с пристъп. Тази истина е изказана отдавна, но хората са забравили за нея. (8–332)
Препоръчвам да се свидетелства за Огнения свят като за нещо съществуващо с всички признаци на битие. Мъдрият няма да търси точно подобие на Бога в земното тяло, защото само огненото тяло ще съдържа тези същите искри, както и висшите същества. Но той няма да възприеме и унижението на земното битие, тъй като неговата основа, според енергията си, е подобна на всичко съществуващо. (9–179)
В Писанията ясно е казано за Огненото кръщение. Описани са и огнените езици над главите, но хората се преструват, че почитат Писанията, без да ги приемат като ръководство в живота. Тези пламъци са напълно действителни, с всички свойства на огъня, освен горещината. Но трябва да се притежава открито сърце, за да се застане пред този пламък без вреда. Хората са открили едно от проявленията му във вид на електричество, но без усвояване огнените свойства на човешкия организъм не може да се стигне до по-тънките му прояви. Утрото на човечеството ще настъпи тогава, когато разбирането за същината на огъня навлезе в живота. (8–4)
Когато говорим за необгарящия огън, ще трябва да напомним и за парещия. Когато монахинята стене: „Горя, горя!“, никой лекар не знае с какво да и помогне. Дори я обливат със студена вода, забравяйки, че масло с вода не се гаси. Огънят може да се потуши само с огън, с други думи с енергията на сърцето, която се отделя при т. нар. магнетизъм. Главната опасност при такива случаи е около сърцето, слънчевото сплетение и гръкляна. Тези центровее, като най-синтетични, са подложени на най-голям натиск. Сърдечното изтощение, разбира се, отваря вратата на врага. Така творящият огън може да се превърне в разрушителен пламък. Пламенната жертва се споменава във всички Завети. (8–5)
За да се получи и приеме огънят като път на Йерархията, като път на любовта и състраданието, трябва да отдадем безвъзвратно цялото си сърце. Едва тогава дребните светлинки ще се превърнат в пламтящи грамади. (8–9)
Огненият свят е преди всичко в самите нас, но само да се разпознае неговата обител. Трябва да се помни за неговото присъствие във всичко. Само че проводникът трябва да се приложи към сърцето, а не към мозъка. С Тънкия свят може да се поддържа връзка постоянно, но Огненият свят изисква особено добро настроение. Словесната черупка по-скоро ще отдалечи, отколкото да приближи до Огнения свят. Тогава, когато има съмнение, не може да се общува с Огнения свят. (8–354)
Не трябва да се мисли, че в Огнения свят всички същества са непременно обгърнати от огнени езици. Огънят може да изкристализира, но обичайното му състояние може да бъде охарактеризирано като светлина. (8–164)
Огнената аура може да се смята за същински показател на Огнения свят. (8–165)
Вие сте слушали за някои деца, които могат да виждат през твърди предмети. Търсете отговора в кармическата огнена природа. Това е съвършено частен физически феномен, обикновено не водещ към висши огнени познания. (8–13)
Огненото слънце е невидимо, както са незрими и Великите небесни тела. Трябва да се пояснява още в училищата доколко е нищожно нашето полезрение. Само така ще може да се убеди човечеството, че то е божествено по своята същност, но по отношение на тялото се подлага на всички ограничения. (9–238)
Човешкото същество възприема по-нисшите огнени градации и затова дребните огнени проявления се усещат и допускат, но по-високите и изтънчени явления остават неуловими за съвременния апарат на съзнанието, което кармически не се е доближило до стихията на огъня. (8–21)