Приближаването на огнените или тънки същества се ознаменува със сърдечен трепет и усещане на хлад или горещина. Но след като сме постоянно заобиколени със същества от Невидимия свят, защо ги усещаме само понякога? Причината е в закона за качеството на мисъпта. Ако тези същества се насочат към нас, с други думи мислят за нас, то ние ги усещаме не само чрез огнените центрове, но и физичиски. Прието е да се говори за коси изправени от страх, но не страхът е причината, а само особеното въздействие на енергията, отчасти подобно на електричеството. Даже обикновеният поглед кара човека да се обърне, а доколко по-силно трябва да е въздействието на огнената енергия на ви-шите светове! (8–451)
Прочетете за разнообазните видения на огнени същества в страните от целия свят и ще намерите в тях едни и същи признаци и следствия. Хората еднакво усещат полъха на Висшия свят, обхваща ги еднакъв трепет на сърцето и тялото. Те разбират гласа на светлия посланник. Те с труд се възвръщат към обичайното земно състояние. Те никога не могат да забравят това явление и възторга на духа от допира с висшето същество. Важно е да се помни, че най-различни народи са виждали висшите същества в еднакъв облик. (8–604)
Поучително е да се наблюдава от научна гледна точка съдържанието на атмосферата, обкръжаваща същността от Тънкия или Огнения свят, когато тя е кондензирана за проявяване в плътния свят. Можем да обърнем внимание на подухването, което предшества появата, като в едни случаи се усеща сякаш планинска прохлада, възможно съпроводена и с благоухание. Но в друг случай може да се почувства пронизителен студ и неприятен мирис. Така различни са слоевете на световете. (8–610)
Ако високите същества засвидетелстват, че не са заставали пред Висшето Начало на началата, то не трябва да се приеме това като някакво отрицание. Напротив, това е свидетелство за съкровената безпределност на Висшия свят и за неговата необятност. Ще бъде невежество да си въобразим, че нашият мозък може да съди за най-висшето. (8–612)
Така, както земното око, колкото и съвършено да е, не възприема ефирните явления, така и Тънкият свят, на свой ред, не забелязва огнените жители. Но никой не преминава земния си път без да влезе в допир с Огъня. Затова е добре да се познава предварително неговата същност. (8–2)
Напрежението на огъня влияе на всички отправления на тялото. Така пространственият огън може от една страна да заздравява рани, а от друга — да предизвика вредоносно напрежение в тъканите. Трябва да бъдем внимателни. (8–3)
По Пътя на Шамбала
ПРЕХОДЪТ В ОТВЪДНОТО
Част от човечеството предполага, че след напускане на Земята няма нищо. Те не могат да бъдат убедени с думи в непрекъснатостта на живота, но трябва чрез личния си опит, постепенно, да достигнат до същността на нещата и да започнат да задълбочават съзнанието си. Също така внимателно трябва да се подхожда и към хората, които по своему тълкуват Надземното съществувание, в зависимост от своите вярвания. Но Ефирният свят е толкова разнообразен, че всяка представа за него ще има някакво основание. Необходимо е хората да разберат непрекъснатостта на живота и да приемат тази истина като нещо несъмнено, за да обикнат пътя на възхода. (13–563)
Смъртта не е нищо повече от остригване на косата. Все същото отдаване на материя. (2–2.ІІ.4)
Като тежка съдба виси над човешкото съзнание мисълта за смъртта. Като неминуема чаша стой призракът на смъртта и преминавайки жизнения си път духът идва до заключението, че тук трябва да приключват проявите на живота. Такова е движението на духа, разединен с Космоса. Не познавайки началото и виждайки края, разединеният дух преминава през живота безцелно. Но всеки може да заслужи безсмъртие, приемайки в съзнанието си Безпределността. Неустрашимостта пред края и устремяването към безпределността ще придаде на духа неговата насоченост към сферите на космическата неограниченост. (5–70)
Смъртта на човека може да бъде представена като проява на остро притегляне на Космическия магнит. Трудно е да не се нарекат смъртта и животът с едно наименование — все същото притегляне в непрекъсната смяна. Променят се само съчетанията и тяхното предназначение. Наистина, началото и краят се срещат в пространството! (5–122)
Правилно е да се нарече смъртта животворен обмен. Как може да се опрости най-трудният час? Чрез осъзнаване обмена на енергията. Велик е зконът за обмена и от човека зависи накъде ще насочи своя дял. Космическият разпоредител определя всекиму стелен на прогрес. Духът сам определя да приеме ли или да отхвърли, но няма край във вечния обмен на веществата и енергията. (5–143)