Духът изтръпва при мисълта за кончината. Но когато съзнанието проникне в същностга на Битието, тогава се утвърждава понятието за единство. Когато духът разбере, че проявите на живота текат непрекъснато, тогава може да се посочи и непрекъснатостта на всички вериги: веригата на мисълта, веригата на действията, веригата на следствията, веригата на стремежите, веригата на животите — едната верига предопределя другата. И духът не трябва да изтръпва при мисълта за края и промяната, а при мисълта за прекъсване на веригата. Ако се проследи как се носят в пространството отзвуците на скъсаните вериги, то духът наистина би изтръпнал. (5–451)
„Мислещият за смъртта я призовава“ — гласи древната мъдрост. Лекарите също са забелязапи, че мисълта за кончината я прибли-жава. Но може ли да се занимава мисълта с нещо, което не съ-ществува? Когато хората приемат, че животът не се прекратява, тогава ще се измени съвършенно и отношението към земното съ-ществуване. Не за гробището трябва да мисли човек, а за крилата и красотата, която му е отредена. Колкото по-ярко внедри човек в съзнанието си мисълта за красотата на световете, толкова по-лесно ще възприеме новите условия. (12–265)
Неразумно е едва в надвечерето да започнеш да се готвиш, ако искаш да преминеш в Тънкия свят. Ужасно е, когато човек цял живот е отбягвал да мисли за Тънкия свят и едва в надвечерието на прехода, като небрежен ученик, започне да повтаря смутено някакви неосъзнати думи. Съществуването на неминуем преход е възвестено от всички учения. Казано е, че: „Няма да умрем, но ще се изменим“. По-кратко и убедително не би могло да се каже. Но трябва да се знае езика на Тънкия свят. Трябва да се придобие правото на вход в пълно съзнание, но в надвечерието това е невъзможно да се постигне. Но ето, че вместо радост някой започва да внушава ужас и с това нарушава закона на живота. (7–170)
Възможно ли е чувствителният дух да избегне пристъпа на свет-ската мъка? Няма случай човек да отдели духа си от земния план без спазъм на центровете. По същия начин самоотверженият летец, отделяйки се от Земята, изпитва един трепет в сърдечната област. (2–2.V.12)
Хората стават набожни с приближаването на прехода в Тънкия свят. Те не забелязват, че такова поспешно подобряване граничи с кощунство. Получава се не осъзнаване на Висшия свят, а предварително заплащане за по-добро място. В действителност приближаването към Висшия свят трябва да започва от първите дни на земния живот. (1–102)
Да не забравяме, че „Както на Земята, така и на Небето“. Облас-тите на Ефирния свят са несравнимо по-обширни от тези на малката планета. Затова и всички мерки там граничат с безпределното. Като мигане на окото ще се мерне преходът в Ефирния свят. Даже спящият събуждайки се се оказва в нова обстановка. Затова мисълта след прехода може да се окаже дотолкова разстроена, че неподготвеният жител да забрави да призове на помощ Ръководителя. Дори заминалите по-рано близки могат малко да помогнат, ако не ги призоват. Голямо щастие за човека е да влезе в Ефирния свят, след като вече се е запознал с него. Енергията няма да се изразходва за приспособяване, но ще се насочи в стремежа нагоре. Отдавна е казано, че високите сфери се превземат със сила. „Съберете всичките си сили, за да можете да се устремите нагоре без забавяне“ — съветвал Мислителят. (13–391)
Хората не искат да разберат, че Тънкият свят е като плътния, но в друго измерение. Тези, които в земния си живот вече са постигнали дисциплина и имат понятие за хармония, могат да приложат тези достижения незабавно след прехода си в Тънкия. Такава способност се нарича „благи крила“, защото способства за по-бързото придвижване. Но рядко хората се запасяват с такива крила в земния живот, а преминават в Тънкия свят с необуздана воля и ненаситни желания. Хората не успяват по време на земния си живот да помислят за по-нататъшния си път. Те се задоволяват с чужди формули, които с течение на времето се вкаменяват, но нито в семейството, нито в миелите си не споменават за бъдещия живот. Нещо повече, такива разговори им се струват недопустими. Семейните не смятат за необходимо да говорят за прехода в Тънкия свят, а в училището такъв предмет би довел до уволнението на учителя. Така поради лицемерие и невежество хората предпочитат да живеят в тъмнина. Малцина са тези, които биха могли да разговарят за високото назначение на човечеството. Още от първите си дни човек е задължаван под натиска на бита да забрави за своите тънки проблясъци. Можете да си представите как ще се промени животът, ако бъде правилно разбрана задачата на битието. Колко нерешими проблеми ще бъдат лесно разрешени, когато хората разберат към какво трябва да се стремят. (13–467)