При прехода в Надземния свят трябва да се предизвикат в па-метта възможно най-радостни спомени. Някои ще кажат: „Нашият живот беше тъмен и нерадостен“ — но те забравят, че всеки човек е имал мигновения на радост и точно тях трябва да призове от хранилището на „чашата“. Не трябва да се смята, че ще са не-обходими някакви победни тръби или всенародно признание, но чистата радост, каквато може да се открие и в най-ограничения трудов живот. Всеки е вършил самоотвержени постъпки, само трябва да съумеете да съберете всичко най-добро. Всеки човек знае сам бил ли е достоен за човечеството? Трябва да се подготвят такива моменти, те ще бъдат ценен товар. Не трябва да се привързва мисълта към мрачни и тежки спомени, иначе те като пиявици ще изсмукват живота. Трябва да се забрави за неудачите, тъй като те се случват в живота на всеки деятел. Защо да се влачат като опашка отзад ненужните удари? Нека те бъдат разплата за кармата. Но радостта ще бъде залог за бъдещото преуспяване. (13–639)
Хората се готвят за смърт, вместо да възпитават себе си за живот. Всички достатъчно са слушали, че самото понятие „смърт“ е поправено и… за необходимостта от смяна на седем обвивки. Трябва да се подготви съзнанието за огнеприемането на нашите сконцентрирани тела. Защо да се губят векове и хилядолетия за това, което може да бъде извършено несравнимо по-бързо. (8–597)
Бъдете убедени в безсмъртието и влагайте във всяко свое действие искра от космическия огън. И тогава тази безпощадна съдба ще се превърне в зов за космически живот. (5–70)
При прехода в Тънкия свят земното съзнание съхранява всички свои чувства, макар и видоизменени. В самия момент на прехода се получава усещане на главозамайване, подобно на припадък или като началото на епилепсия. По-нататък усещанията зависят от подготвеността на съзнанието. Ако съзнанието е било помрачено или мъждиво, чувствата не могат да се претворят в новото състояние. Тогава настъпва своеобразна забрава или дремещо блуждаене, състояние не от приятните. Тук не говоря за мрачното състояние на престъпниците и порочните хора, защото същността на техните терзания е неописуема. Но ако Агни е пробуден приживе — или чрез знание, или чрез подвиг на чувствата — той веднага извършва великата трансмутация. Като истински светилник той ще укаже направлението и ще възнесе в отредената сфера. Незабележим в земния живот, този Агни става ръководно начало в Тънкия свят. И не само осветява, но и служи като проводник за връзка с Огнените същества. (8–335)
При прехода в Тънкия свят пламват всички видове чувства за собственост, затрудняващи даже и най-добрите хора. Трябва да се усвой твърдо в съзнанието, че земна собственост не съществува. Едва когато съзнанието остане единствената ни собственост, тогава чак усещаме свобода при въздигането. В средните слоеве на Тънкия свят хората не мислят да се разделят с чувството за собственост, защото те съществуват единствено с тези влечения. Но ако някоя висша проява повдигне тяхното съзнание, тогава започва неимоверна борба. Затова още в земното състояние трябва да се уясни къде е вредния товар. (9–177)
Духът, напускащ земната сфера, се напряга в осъзнаването на тези достижения, които са господствали в неговия живот. Духовните достижения го отвеждат нагоре и разделянето със земната сфера е винаги радост за духа, който е познал светлината на подвига на служенето. При откъсването от Земята се утвърждава връзката с Висшите светове, към които се е стремил духът. Стълбицата на възхода се състои от предаността към Йерархията. Но за духът, пребиваващ в границите на самолюбието, няма друг път, освен скръбта. Тогава откъсването е страшно и духът задълго остава привързан към земната сфера. (10–68)
За по-добра асимилация на висшите енергии в надземните сфери трябва да се одухотворят центровете. Оставяйки земната сфера, духът трябва да се освободи от нисшите еманации. Всяка ненужна обвивка, която духът донася в Тънкия свят, му причинява непоносими болки. При достатъчно развито съзнание с извършва очистване, което освобождава духа от черупките. Но духът, който ревностно пази своите земни привички, изпитва в Ефирния свят всички недъзи, които е свикнал да преживява на земен план. За вървящия нагоре всеки излишен товар ще предизвика задъхване в Ефирния свят. Особено тежко се носи неизживяното, което в Ефирния свят представлява голям баласт. Най-трудно от всичко е усещането на тежестта на собствената грубост, чиято тягост се проявява още в нисшите надземни слоеве — Воплите, дочувани по-някога от надземните слоеве, се дължат на тази именно тягост, изпитвана от неочистените духове, пребиваващи в най-ниските от тези слоеве. (10–84)