За последните часове от пребиваването на Земята трябва осо-бено да се погрижим. Често последният устрем може да предопредели следващия живот и слоевете, в които ще пребивава духът впоследствие. Не е допустимо да се призовава заминаващия, ко-гато духът вече се е отделил от земната сфера. Тъканите, които вече са се освободили от земното притегляне, се напрягат в страшно усилие, за да се асимилират отново със земната атмосфера. Трябва да се научим да мислим при заминаването така, какго и при раждането и трябва да могат да се съгласуват прийо-мите. Както е вредно задържането при раждането, така е вредно задържането и при смъртта. Трябва да бъде взето под внимание и тънкото образувание на новото тяло. Раните, причинени на заминаващия ще трябва да се лекуват в Тънкия свят. Какво ли не жестоко отношение си позволяват заминаващите. Може да се каже, че не смъртта мъчи, а живите хора. (10–97)
Трансмутацията на центровете нагнетява творческите енергии, които са необходими за прехода в Тънкия свят. Всяко духовно устремяване дава своите наслоения, които приемат вид на тънки енергии при прехода в Тънкия свят. Възторгът на духа и радостта на сърцето дават тези енергии, които хранят Тънкото тяло. Същевременно империлът и грубите земни въжделения дават своите тежки язви, които духът трябва да лекува в Тънкото тяло. Язвите на духа се пренасят в Тънкия свят, ако не са изживяни на земята. Освобождаването от физическата обвивка не значи освобождаване от духовните язви. Когато преди откъсването от Земята духът осъзнава как е проявявал своите енергии, много може да бъде изкупено, но съзнанието трябва да насочи мислите към Висшите светове. (10–103)
Не можете да си представите доколко се преобразява човек в момента, когато напуска земната сфера. Наричат това смърт, но то е раждане. Затова е жалко, когато Тънкото тяло пребивава дълго време в сън. Особено забележителен е преходът в пълно съзнание, когато ясно може да се види как се свлича земната вехтория и остава нетленната придобивка, която би могла да се окаже и истинско съкровище. Но това най-фино съкровище не може да бъде проявено при грубите условия. (11–153)
През време на сън действа психическата енергия, подхранвана от земните токове, но при прехода в Тънкия свят може да се получи прекъсване на съзнанието, което налага да се затвърдят някои понятия. Някои преминават в Тънкия свят в пълно съзнание, но мнозина изпадат в сън и по време на това състояние те загубват паметта си за много неща. Придобитото се оказва като запечатано в „чашата“ и нерядко се налага странично влияние, за да се свалят тези печати. Главното, което трябва да се запомни е, че за да не се загубва съзнание, трябва приживе да се помни и твърди, че няма да забравим при прехода да съхраним съзнаниета си. Точно това е съкровището, което отнасяме със себе си.
Обикновено не виждаме спящите в Тънкия свят, тъй като те биват покрити с непроницаем флуид. Можем да ги видим в момента на тяхното събуждане, но сънят им не трябва преждевременно да се нарушава.
В Надземния свят особено ни е нужно съзнанието. Вярно е, че земното съзнание ни напуска, но то се преобразява в знание на духа. И все пак, колкото по-явно е земното съзнание, толкова по-скоро се пробужда знанието на духа. (12–304)
Как чудесно и мигновено се преобразява съзнанието на мислещия човек при прехода в Надземния свят. Извършва се ясно увеличаване стойността на едни събития от живота и обезценяване на други. Най-важните житейски достижения се оказват нищожни, но всичко, в което се е заключавала самоотверженост и служене на човечеството, достига невъобразими размери. (13–609)
Преходът в Тънкия свят може да се съпровожда с най-различни усещания, както извънредно болезнени, така и блажено прек-расни. Няма да разглеждаме крайностите, но ще обърнем внимание на средното състояние, което може да бъде достъпно за болшинството. Да вземем за пример човек, който знае ползата от доброто и разбира мощта на мисленото творчество. Освен това той трябва да признава съществуването на отвъдния живот и да не съжалява за Земята, след като знае за връщането си в плътно състояние. Такъв човек може да заспи спокойно и без да губи съзнание да се озове в отвъдния свят. Той няма да чувства болка, тъй като неговото Тънка тяло няма да бъде обременено от извършените престъпления в мислите. Той няма да бъде подтиснат и скоро ще разбере смисъла на всичко заобикапящо го. Той ще превъзмогне страха, защото ще разборе, че мисълта е здрав щит. Особено ценно е, че в средното състояние човек може да мине без дълъг сън и незабавно да пристъпи към познание и труд. Той може да избере своето облекло и да побърза към общуване и полезни сътрудничества. Той може да получи всички преимущества на Тънкия свят и да започне да се готви за по-висшите сфери. (13–329)