Мнозинството от хората преминават в Тънкия свят с непра-вилно мислене. Едни преминават в страх и ужас, други в злоба и раздразнение, трети в земна привързаност, четвърти с убеждението, че зад телесната обвивка няма нищо. Много от тези мисли нанасят вреда на тяхното съществуване. Има хора, които обещават да се явят в Тънко тяло и с това обещание обвързват себе си и разочароват тези, на които са обещали. Човек трябва да пристъпи Прага свободен, устремен към усъвършенстване. Може 6и посред своите задачи той ще съумее да се яви в тънко тяло, но нека това допускане да се извърши естествено, между другите опити и запознавания. Освен това човек не може да предвиди на кого и кога ще може да се яви. Може би вибрациите на предложеното лице да не са се изменили, но у другиго да са се повишили. Не е изключено някой да се появи в Тънкото си тяло и с това да помогне нещо на хората, но това няма да бъде страховит призрак, а посланик на Светлината. (13–636)
Хората, напускащи Земята със запас империл, си създават мъчително битие. Пространственият огън се устремява към тях, тъй като хармонията е нарушена, а всяко нарушаване на хармонията предизвиква ответно действие на пространствения огън. Така раздразнението е вреден израстък за заминаващите. (6–335)
Духът, привързан към Земята, остава в Тънкото си тяло, съз-даващо му илюзията на земните привързаности и страсти. Но ду-хът, излетял с устрем нагоре, може да премине тънкия план, при което тънкото тяло се превръща в ненужна смет. Последната мисъл при оставянето на материята е подобна на стрела. Този момент решава направлението на полета! Останалото се прилага според силата на желанието. Затова трябва да умеем да желаем. (2–2.ІІ.З)
В днешно време физическото тяло на човека е вече оформено, ефирното тяло е почти оформено, а най-изтънченото-менталното тяло е оформено само у избрани. Когато менталното тяло не е оформено, духът не може да се издигне над пределите на нисшите слоеве. Огненият свят е недостъпен за духа, докато висшите Центрове не започнат да се трансмутират. (10–369)
Може ли най-добрият обитател на Тънкия свят да с издигне от тук в Огнения свят? Може и неговото преображение ще бъде прекрасно. Пречиствайки се, тънкото тяло започва да свети, огънят се разгаря и накрая обвивката пада като тънък слой пепел. Огнената същност не може да остане в предишния слой и се възнася в Огнения свят. Това, което е било в Тънкия свят нетърпимо сияние, в Огнения свят става най-бледото. Такава е стълбата. Но за тъмата на нисшите бездни това сияние ще бъде като далечна заря. Изгарянето на мъртвите на Земята е символ на превъзходното преображение. (10–564)
Укрепването на тънкото тяло изцяло съответства на всеки възвишен порив. Тънкото тяло съдържа в себе си всички духовни центрове и съзнателното му подхранване може да даде големи възможности. Същността на тънкото тяло зависи от тези духовни насищания. Ползата от тези подхранвания може да бъде голяма и за физическото тяло. Всеки порив на духа укрепва центровете на тънкото тяло, но всеки център на физическото тяло, който се насища с нисши енергии, разрушава огнените центрове. (10–359)
Състоянието на физическото тяло въздейства на тънкото тяло, както и състоянието на тънкото тяло въздейства на физическото тяло. Болезненото състояние на организма се отразява на астрала и духовната немощ на тънкото тяло се отразява на физическото тяло. Всички духовни преживявания имат своето влияние както над тънкото, така и над физическото тяло. (10–292)
Както плътното тяло може да понася удари и да усеща волеви въздействия, така също и тънкото тяло може да се подлага на различии въздействия и после да ги предава на своето плътно тяло. Значителна част от нервните усещания могат да принадлежат на рефлекси от тънкия свят. Също и при преминаване през различии слоеве на Тънкия свят се получават усещания, напо-добаващи убождания, които предизвикват болки в нервните центрове. (13–114)
Не трябва да се забравя, че тънкото тяло, даже при високи състояния, все пак е материапно тяло, което се подчинява на закони, макар и висши, но все пак материални. (13–129)