Сроковете съществуват за всички, но едни ги приветстват, а други ги проклинат. Мнозина желаят да се върнат преди срока, но други се стараят да го избегнат, макар и за кратко време. Могат да се изброят много различии случаи, но сега трябва да отбележим онези поръчения, които произлизат от Братството! При такива задължения може да се преуспее и без въплъщение. (13–330)
Обикновенно смятат, че кармичните условия за превъплъщенията не се променят, но в действителност всичко е в движение, като е възможно да съществуват и други различни обстоятелства. Може да е налице участие в такива изследвания, които да не могат да бъдат прекъснати и в такъв случай законът трябва да се приложи съобразно ползата. От друга страна може да съществува такова силно желание да се помогне на земните жители, че този стремеж да съкрати срока на пребиваване. Законът живее и справедливо оценява истинските подбуждения. Възможно е някои деятели да са особено нужни за Тънкия свят. Освен това някои от тях могат да притежават такива познания, които не би трябвало да се предадат все още на земните жители, но биха могли напълно да се приложат в Надземния свят. На Земята само понякога оценяват справедливо способностите на човека, но в Тънкия свят такова обсъждане винаги е целесъобразно. (13–473)
Някои жители на Тънкия свят съзнателно избират трудни въплъщения. Говоря за тези, на които кармата позволява да имат и по-деко съществуване, но изостреното съзнание им подсказва, че един труден земен живот струва колкото много леки. Немалко силни духове са приемали задачата да освободят хората от остарелите предразсъдъци. Тежък е бил животът на тези пречистители. (13–621)
И в Тънкия свят се проявява свободната воля. Но само във висшите сфери тази воля е хармонизирана с психическата енергия, в резултат на което се получава истинско сътрудничество. В средните и нисши сфери често е налице противопоставяне. Съществата не желаят да признаят целесъобразността на закона на Битието. Особено плачевно е да се наблюдава как някои жители се опитват да избягнат въплъщението, макар прекрасно да знаят, че при техния кармичен товар повече не могат да напредват в Тънкия свят. Но те предпочитат да останат в това състояние, само и само да не предприемат ново пътешествие на Земята. Такова противодействие на свободната воля показва, че по време на земния живот съзнанието не е било разширено и не е имало желание за осъзнаване на света. Разбира се, не е имало и любов към Йерархията. (13–446)
Кажете на приятелите си да не заявяват в земния си живот какви биха искали да бъдат в бъдещите си въплъщения. Работата е в това, че Тънкият свят предоставя такива възможности, че земните ограничения и измерения могат само да ги омаловажат. Нека земният живот бъде изразяване на най-добрите придобивки. Нерядко хората започват да мислят за своите бъдещи въплъщения, но по-полезно ще бъде да се отложи това решение до Тънкия свят. Може да се случи да не се наложи връщане на Земята или да се наложи да се поработи по-дълъг срок в Тънкия свят, изпълнявайки някакво особено поръчение. Такова поръчение сближава с работата на Братството. (13–330)
В Тънкия свят се обосновават заданията за земния живот. Хората най-малко от всичко допускат, но обитателите на Тънкия свят отлично знаят, че всеки техен земен живот произтича с тяхно знание или по-точно с тяхно съгласие. Всеки пристъпящ към нов земен живот получава искра просветление, когато разбира какъв именно кармичен товар го задължава да приеме едно или друг изпитание. (13–256)
Всички въплъщаващи се идват на Земята с добри намерения. Това е велик закон. Даже и в низшите слоеве преди въплъщението се получава просветление за доброто като основа на битието. Но както и най-дълготрайният аромат не може да насища дълго пространството, така и доброто намерение се разсейва под влияние на различии въздействия. Детето не е зло, но много бързо може да усвой наследството на атавизма. От най-дребните подробности на живота могат да се наслагат лоши привички, които могат да бъдат наречени врати на злото. Така изчезва просветлението, докоснало се до личността в Тънкия свят. (13–328)
За старите духове, изпитали много въплъщения, ще бъде достатъчно тягостно състоянието след седемгодишна възраст и особено след четиринадесетата година. След четиринадесетата година психическата енергия е включена в действие. Духът вече се е откъснал от предишните съществувания, тежестта на новия неизвестен път подтиска. Смутно вълнение предизвикват натрупаните ценности, а същността се стреми обратно, където възможностите на съзнанието са били големи. Не всички центрове се развиват едновременно, което препятства отлагането на психическа енергия и духът не намира вещество, за да се прояви. Може да се срещнат деца с един много развит център и тогава те могат да извършват някое краткотрайно действе, наподобяващо на възрастен. (4–539)