Сред тайнствата на космоса трябва да се отбележи редуването на съществуванията. Редът на тези съществувания е толкова различен, колкото са и монадите. (10–118)
Законът за въплъщенията е справедлив. Зърното на духа е нерушимо и вечно. Сега особено ще има бързи въплъщения. Много обитатели на Тънкия свят бързат да се върнат и в това се отразява развитието и спешността на еволюцията. (11–97)
Животът задължава човека да се издига, докато смъртта е слизане надолу. Хората възприемат смъртта като разрушение, но битието утвърждава вечното обновление. Всеки умира за вчерашния ден и се обновява за утре. С всеки час човек или се приближава, или отдалечава от Висшия свят. (11–119)
Едни предполагат, че човек постоянно умира, а други знаят, че човек непрекъснато се ражда. Едните изхождат от ужаса, другите от радостта. Така човек до голяма стелен предопределя своето бъдеще. Можете да бъдете уверени, че определящият за себе си смърт не знае за Висшия свят. Може би той спазва някакви външни ритуали или обряди, но сърцето му е далеч от истината. (11–118)
Вечният живот е едно от най-замъглените понятия в човешкото мислене. Отделни хора даже свеждат това понятие до продължаване на живота тук на Земята. Но защо човешкото сърце се моли за вечен живот? Сърцето се моли за вечен живот на съзнанието. (12–576)
Правилното отношение към предишните животи е много рядко. Обикновено те не вдъхновяват за бъдещето, но приковават към отживелиците. Затова само понякога може да се даде на хората знание за техния минал живот. Много не може да се вмести в съвременното съзнание. Хората не могат да разберат защо знатните въплъщения се редуват с трудови? Миражът на царя или владетелката пречи да се разгледа доколко трудовото въплъщение може да издигне съзнанието по-високо от всички господари на този свят. (13–35)
Високият дух не се противи на естествната смяна на битието. Той само се радва на възможността да усъвършенства нова страна от своя живот. Всеки висок дух се стреми към трудния път, но слабият съхранява своята страхлива ленност. (13–83)
Могат да се проследят и да се съпоставят редицата въплъщения, твърде разнообразии по тяхната външност — ту господар, ту духовен учител, ту герой, ту отшелник, ту народен водител, ту мъдър управник, ту монах, ту философ, накрая лекар в Тънкия свят и це-лител на земните народи. И навсякъде все същото служене и все същите преследвания. (Става дума за някои от въплъщенията на самия Махатма, дал тези Послания — Бел. на прев.) (13–93)
Жителите на Ефирния свят не желаят да се въплъщават в някои страни, ако не са налице усилени карммчески обстоятелства, които да ги задължават да се появят в определен народ. Сравнени със земните обитатели, техните знания не са много повече, но в някои отношения те могат да узнават бъдещето и по този начин да се подготвят за по-добри условия на Земята. Едва ли някой ще пожелае да дойде на изгоряло пепелище. Той може да се приобщи към силен народ и да участва във велики решения. Жителите на Ефирния свят не искат да идват на изживени места и никой няма да ги застави да изберат по-лошия жребий, ако кармата не ги принуждава. (13–484)
Психическите съотношения много по-лесно се установяват между хора, срещали се в минали животи. Цели групи въплътени могат да се окажат отново в една местност. Туземците казват: „Ще отида да си отдъхна и ще се върна отново“. Те желаят да се върнат на позната земя. Но и сред развитите съзнания съществува тяга да продължат незавършената работа, затова често се срещат предишни сътрудници и врагове. Магнитът на враждата е много силен, а чувството за мъст е мъртвата точка на всяко убеждение от Ръководителя. (13–616)
В Надземния свят земните врагове могат да се приближават един към друг съвършено мирно и даже да се усъвършенстват съвместно. Причината е проста: на Земята те не са могли да се разберат един друг вследствие обкръжавщите ги вибрации, но в Ефирния свят вибрациите се променят и яростните врагове могат да влязат в съприкосновение. (13–938)