Може да се наблюдава как се появяват цели групи хора, някога свързани помежду си. Но се събират не само приятели, но и врагове. Това сложно преплитане ясно говори за силните връзки, които се изживяват през много животи. (10–550)
Има много случаи на деца, помнещи своето минало. Те помнят и за пребиваванията между земните животи, но трябва умело да се разпитат. Не става дума за това, че те помнят къде има заровени съкровища, но те биха могли да разкажат за много интересни преживявания. (10–542)
Въплъщението в цветя не е често. Някои се стремят към по-едрите дървесни форми, но прелестта на цветята не винаги е достъпна, за да се обърнеш два пъти към нея. Не може да има забрана да се съкрати едно от животинските въплъщения посредством растения. Не може да се твърди, че съзнанието на някои насекоми ще превъзхожда съзнанието на прекрасните цветя. Мъдро е да се изчакат някои въплъщения посредством въплъщаването в цветя. Така пътят на красотата съкращава пътуването. (2–22.ІІІ.15)
Понякога някои мощни Същества изпращат част от своя лъч на Земята и с това сякаш осеняват един или няколко дейци. Такава помощ за еволюцията може да превишава ползата от личното въплъщение на тези дейци. Също така е известно за някои Същества, заминали на други планети. Можем да се възхищаваме на такъв подвиг, тъй като той укрепва връзките на мисълта и разширява новите предели на мисленето. Не един път Мислителят (Индивидуалността, въплъщавала се като Платон — бел. на прев.) е заявявал, че някога той ще премине в друг свят и ще установи връзка оттам. Не малко векове са били необходими, за да изпълни тази задача. Но няма нищо неизпълнимо — само нашата воля трябва да бъде насочена към него. (13–206)
АУРАТА
Приятели, личните интереси не трябва да оцветяват вашата аура… Когато духовната батерия действа хармоничнр, моите токове пристигат непрекъснато. Но при промяна на настроението колебанията на аурата предизвикват променливост на вълната. Така постоянството на аурата довежда до хармония (на връзката с Учителя). (1–6.ІІ.1921)
Всеки вижда астралното клише през цвета на своята аура. Колкото по-пълен е акордът на цветовете на аурата, толкова по-достоверно е изображението. У когото е развито чувството за дълг, той вижда преди всичко него. А, който има склонност към любовта, ще бъде притеглен към пределите на любовта и изпълнен с радост ще вижда преди всичко красотата. (1–6.ІІ.22)
Нараняващите аурата на Учителя и свързаните с него хора сами причиняват пробойни на собствените си аури, но не поради отмъщение или наказание, а от възратната искра. Даже и най-простата стопанка ще ви каже: „Не внасяйте кал вкъщи, защото ще се наложи сами да изметете боклука.“ (2–1.III.1)
И незначителните, и важните събития удрят по аурата, като по струни на арфа. Нарастващата аура има своите преимущества — звучи многообразно, подобно Еолови крила. Тегобите на света звучат върху нея със своите симфонии. Не трябва да се смята, че човекът с озарена аура ще бъде непоклатим. Външната обвивка на на всяка аура се вълнува като море.
Символът на носещия бремето на света е човек, носещ на гърба си кълбо. Всички сложни усещания се усилват до болка. Получава се впечатление като между чука и наковалнята. Затова достигането на аура с цветовете на дъгата е толкова практично, тъй като тя съдържа в себе си възможност за асимилация на всичко съществуващо. Даже и най-добрите едноцветни аури трябва да гасят пожарите от самите себе си, черпейки от своя океан. В същото време аурата с цветовете на дъгата много лесно отразява и приема лъчите. Затова най-практичното действие е подвигът. (2–2.V.6)
Всяка едноцветна аура съдържа в себе си три вълни, отговарящи на трите главни естества — телесно, астрално и ментално. Виолетовият цвят на аурата поглъща всички чужди излъчвания без вреда, но семейството на всички алени цветове поразява като с нож външната обвивка на аурите. Но обогатяването на собствената аура не може да бъде постигнато отвън, а само отвътре, по пътя на самоусъвършенстването. (2–2.V.16)
От голямо значение за защитата е аурата да завършва с мрежа от жизнеспособни искри, която да обгражда цялото тяло. За тази цел дори виолетовите и сините аури трябва да имат рубинени искри наоколо си. Наличието само на необичайни за Земята тонове прави притежателя им твърде чувствителен към земните проявления. Тогава ширината на аурата може да нарастне, но ако психическата енергия не съответства на обема, може да се получи пробив в защитната мрежа, която се регулира чрез обикновеното съзнание и е подчинена на волята. (2.-2.V.20)
Ако аурата е физическо явление, то тя би трябвало да може да бъде повлияна и с физически средства. Както е възможно да бъде увредена аурата с външни средства, така биха могли да бъдат създадени подходящи условия и за нейното възстановяване, но такива изкуствени условия и стимули са непригодни за еволюцията. Както организмът трябва да расте от само себе си, така и аурата трябва да расте и се обогатява само отвътре. (2-З.V1.2)