Качествата на аурата се определят не само по нейната величина, но и според вътрешното напрежение. Така напрегнатата аура е същевременно най-добрият щит против външни въздействия, и притежава мощно въздействие върху намиращите се в съседство. Понякога излъчванията могат да бъдат добри по цвят, но недостатъчни по напрежение. Всяко общуване с Висшия свят, когато отпада егоизмът и се разгаря самоотвержеността, ще предизвика усилване на излъчванията. (11–121)
Малцина осъзнават съществуването на мислени нападения и възможността да бъдат отразени тези нападения от аурата. Обикновено хората приписват тези явления на случайни физически фактори, но развитото съзнание дори и по време на сън ще разграничи истинската причина. Съзнанието е сигурен щит. Аурата и съзнанието образуват защитна броня. (11–275)
КАРМА
Прието е да се счита, че кармата е воля и въздаване за хода на нашия живот. Също така е възприето да се гледа на кармата като на възмездие, но в истинското си значение кармата е труд. (5–20)
Законът за кармата се разпростира върху всички действия и върху всички светове. Тя може както да се ускори, така и да се забави. Действието на кармата преминава и в следващите животи, както и в помеждутъчните състояния, които също са обвързани с нейното влияние. Който е осъзнал връзката между земния и надземния свят, ще бъде предпазлив във всичките си действия. (10–99)
Поселият ще пожъне. Невъзможно е да се измени закона на справедливостта. Възможно е това да се осъществи извън земните мерки, но посятото ще бъде изживяно в пълен обем от съзнанието. Жалко е когато хора, добре познаващи закона на кармата, въпреки всичко, постоянно си сътворяват лоша съдба. Обикновено се надяват на облегчение на кармата, но в действителност правят всичко възможно да противодействат на тази възможност. (9–348)
Течението на кармата трябва да се разбира като приближаване на възмездието, но същевременно и на възможностите. Кой може да предвиди течението на кармата? Признак на невежество е да се изисква незабавност на въздаянието. Там където е налице очакване на възмездие, там отсъства духовен устрем. (10–363)
Кармата е действие. По друг начин е невъзможно да се определи тя. Някои предполагат, че е по-добре да се определи кармата като последствие, но това би напомняло за възмездие и би унижило закона. Този който е тръгнал по правилния път, той ще достигне до целта. Всяко изкривяване ще отдалечи от правилния път и хората ще определят това като лоша карма. Действително, когато пътникът се е заблудил в гъсталака, ще му се наложи да преодолява много препятствия, за да продължи по първоначалния път. Кармата е пораждане на действие и самата тя е действие. (10–395)
Помислете доколко кармата не отминава предателите. Но не отмъщението, а справедливостта е неотменима. Трябва да се разбере как кръжи кармата и поразява неочаквано. (10–445)
Може да се наблюдава как кармата постига не само прекия престъпник, но и всички косвени съучастници. Не е без основание поговорката, че заради някакво злодеяние на един човек страда цял народ. Но не кармата отмъщава, а качеството на духа обвързва множеството съобщници. Никой не иска да се замисли колко широк е обхватът на кармата. И никой не се разравя в па-метта си, за да открие кога по същество се е проявил като съучас-тник в престъпление. Ние можем само да напомним за закона, но свободната воля трябва сама да избере своя път. Обикновено хората с лекота обсъждат сътворяването на карма, но не вземат никакви мерки за освобождаването от нея. При това винаги се изразява увереност, че някъде съществуват Властители на кармата, които няма да пропуснат да изменят и най-тежката карма. Никой не мисли, че законът не може да бъде изменен без извънредните усилия и на двете страни. Растежът на кармата не затруднява хората, но затова пък впоследствие те умеят да се жалват и негодуват, като с това единственно увеличават потока на следствията. (13–229)
Сеячът на ветрове ще пожъне бури. Но кога ще се разрази тази буря и кой ще бъде пометен от нея, хората не мислят. Кога ще долети яростного следствие на бурята? Не със земни часове се измерва натрупването на бурята. Може да се наблюдава при много исторически деяния как е ставало нарастването на кармата и как се е стоварвала, за да възстанови нарушеното равновесие. Хората понякога считат кармата за наказание, но в действителност законът действа в името на равновесието. Размерът на нарушението, обаче, не може да бъде определен със земни мерки. Само от висшите планово може да се види как разраства направеното. Често една малка дума може да въздейства като най-силна отрова и може да се съжалява, че хората не се замислят над думите, произнесени от тях. Процесът на еволюцията е в ход от много векове, но качеството на мисленето и словото не се подобряват. Да си спомним за извисеното мислене на индийските и гръцките философи. Може ли двадесетият век да се гордее със същата изтънченост на мисленето? (13–242)