Могат да бъдат приети върху себе си следствията на чуждата карма. Възможно е да се поеме и кармата на колектива, така названието Изкупител няма да бъде суеверие. Само че при това се изисква разбиране за целесъобразността на приемането.
Кармата е много сложно явление. От случайността на действието, до основата на подбуждението, всичко е многообразно и многоцветно. Трябва сигурно да се оцени кога е възможно и полезно да се намесваш в чуждата карма. Всеки може да си представи кога му се е отдал случай на самоотвержено и полезно вмешателство в чуждата съдба. (4–417)
Простилият предпазва своята карма от усложнения. Но кармата на простения си остава зад него, макар че простилият не се е намесил в кармата на простения, който смята, че всичко е приключило с това. Самият закон за кармата остава над двамата участници. Повелителите на кармата могат до известна стелен да изменят нейния ход, но за това е необходимо очистителният огън да пламне особено ярко, което не се случва много често. (12–445)
Много обстоятелства трябва да бъдат отчетени и при най-малкото намесване в чуждата карма. При това е възможно да бъдат засегнати много от съседите. Не напразно тази граница е наречена тънка. Но много от хората биха се надсмели чувайки, че доброто и злото живеят в съседство. Само разширеното съзнание може да разбере къде е различието между разрушението и съзиданието. (13–215)
Задържаната карма действа удесеторено. Необходимо е всеки да разбере доколко сам може да съдейства на следствията на кармата. Необходимо е всеки да се убеди доколко вредно е мислено да се потопява в миналото. Много, много по-добре е да се мисли за бъдещите действия. И нека тези мисли се придружават от най-искрено желание за съвършенство на всички действия. Така сред мислите за бъдещето ще бъде изживяна значителна част от кармата. (13–570)
По време на многобройните си земни съществувания човек натрупва тежък товар от причини, пораждащи неизбежни следствия. Не трябва да се приема, че товарът на кармата се наслагва само от отвратителни престъпления. Той нараства постепенно от действията на ленността, грубостта, неблагодарността и множество черти на невежеството, но за всичко ще се наложи да се плати и такава разплата е неизбежна.
В древните Завети се говори и за олекотена карма. Това означава, че добрата воля може да смекчи суровостта на кармата. Но за тази цел всеки трябва да признае, че зад него се влачи дълга опашка от неизживени престъпления от минали животи. По силата на такова осъзнаване човек може търпеливо да понася несгодите и по този начин с волята си даже и да ги намали. Така се придобива олекотената карма. Където невежият трябва да заплати сурова дан, там разширеното съзнание ще помогне да се внесе лек данък. Заветът за олекотената карма се отнася както към земния живот, така и към надземния. И в Тънкия свят човек може да осъзнае за какво се разплаща и може да се учуди, че неговите най-ярки действия са оценени не според неговото разбиране. Малкото действие понякога се оценява по-скъпо. (13–815)
Понякога възниква недоумение защо знаците от Тънкия свят са така странни и се нуждаят от размишление и тълкувание? Причината за това е законът на кармата. Размишлението и тълкуването предизвикват самодейността и по такъв начин облекчават и дори не зараждат карма. (9–178)
Сипите, предназначени за служене на Светлината, не се намесват в кармата. Силите на Светлината наблюдават човешките действия, давайки направлението, но без да се намесват в живота. Единствено самодейността на духа може да приближи по-добрата карма. (10–104)
Често ни задават въпроса защо не бързаме да унищожим вредното същество? Нито едно същество не е обособено. Неизброими са слоевете на паяжината на кармата, свързващи най-разнородни същества. По хода на течението на кармата могат да се усетят нишки от най-негодните до достойните. Затова поразяващият трябва първо да умъртви каналите, съединяващи струите на кармата. В противен случай отделното справедливо унищожение може да повлече масова вреда. Затова средството за унищожение трябва да бъде прилагано много внимателно. (4–115)
Мнозина ще се усъмнят в закона на кармата, задавайки ви въпроса: „Възможно ли е негодниците да се наслаждават на благополучие, когато в същото време достойните се измъчват?“ Отговорете: „Тежка е кармата на неспособните да прекратят земното си благополучие, тъй като, както е казано, «благополучието е гробница за духа.»“ При това земното благополучие запушва духовните Уши. Много са случайте, когато под маската на благополучието се крие огромно нещастие. Затова никой от знаещите няма да прилага мерките на земното благополучие. Трябва да се сравнява с върховете и да не се вземат под внимание подземните потоци. (6. 391)