Могат да попитат: „3ащо много престъпления и хули сякаш остават без наказание?“ Причините са много. Първата е, че хората обичат да съдят по гърма, а не по мълнията. Втората, че може да не се забележи доколко постепенно се завърта кръгът на събитията. Третата причина лежи в подбудите и старата кармическа връзка. Само изтънченото съзнание може да открие кога зад нежелателното действие се крие не лоша подбуда. Но става и обратното, когато действие не лошо на вид се явява следствие на недопустима мисъл.
Наблюдавайте как се отразява всяка постъпка на колебанията на кармата. Може да се види как предателството от всякакъв вид предизвиква бързо образуване на карма. И нищо не може да предотврати последствията, защото причината и следствието са прекалено близки. (6–364,5)
Може да се случи кармата да бъде заплатена, но да остане т.нар. черупка на кармата и такова обстоятелство е особено обичано от демоните. Нищо така не засилва злобата, както миражът за карма. Демоните използват кармическата черупка, за да наладат по-яростно. (7–272)
Не е възможно да се убиват милиони хора, без при това да се учреди най-тежката карма. Даже и тази карма да не е лична, еще по-лошо е, ако тя умножава кармата на страната или цялата планета. При това Тънкия свят се изпълва с множество пристигнали извънсрочно. Не трябва да се изпълват нисшите слоеве на Ефирния свят с ужасите на неизпълнената карма. (8–144)
Страхливите хора се мъчат да отложат кармичното следствие, но огненият дух мъдро и с всички средства ще го приближи Той разбира, че краищата на прекъснатата нишка само му пречат да се издига. Уродливото колебание не трябва да смущава бързащия. Той знае в сърцето си, че всичко неминуемо трябва да се случи и се радва от това, че всичко може да бъде преминато — силата на Агни е в него. (8–625)
Опитите да се измени кармата насилствено и умишлено са недопустими. Господарите на кармата прибавят всяко насилие към чашата на отсъденото, но те могат да облегчат кармата там, където усъвършенстването и приношението са безкористни. Предпазвайте мислите си от егоизъм и предоставете на сърцето да ви води по най-краткия път. Сърцето е отредено като единороден магнит към Огнения свят. Не напразно много сърца тъгуват и на Земята, и в Тънкия свят. Защото природата на сърцето е огнена и то съжалява при всяко забавяне на присъединяването му към родната стихия. (9–137)
Невежите ще попитат: „Ние много пъти сме се надсмивали над всичко най-висше и въпреки това все още съществуваме — никакъв огън не ни е изгорил и нищо не ни заплашва.“ Тогава ще ги заведем на площада, където в калта се влачат слепите просяци и ще кажем: „Това сте вие“. Ще ги заведем в тъмницата, ще ги заведем в рудниците, ще ги заведем в пожара, ще ги заведем на екзекуцията и ще кажем: „Това сте вие. Нима не се познавате? Едва прекъснахте нишката с Висшето и полетяхте в бездната“. Да заплашваме не е нужно. Животът е пълен с такива примери на ужаси. Помнете, че нагнетяването на огъня е незримо, но нищо не избягва последствията. Може да се види, че още древните са разбирали справедливостта на закона и вече са знаели, че оскърблението на Началата е толкова огромно и ужасно, че последствието не може да бъде незабавно. (9–237)
Народната карма се разрешава чрез мощни събития. Където не може да се установи равновесие за кратък срок от време, там ще се съберат буреносните облаци, които ще решат съдбата на тъмните народи и техните водачи. (10–76)
Съдбата на страните се претегля на космическите везни Вървящите с Космическия магнит ще застанат пред Светлината на бъдещето, но вървящите против всички светли начинания ще изпитат цялата тежест на кармата. (10–242)
Вътрешният живот влияе на кармата стократно повече. Погледнете как всяко престъпление се явява малка част от вътрешната подготовка. Колко съседни съзнания са били отровени от тази спотайваща се подготовка и колко благоприятни възможности са били отхвърлени, но затова заблудените не мислят. (10–522)
Недопустимо е да се затруднява пространството с проклятия, които могат да поразят неочаквано невинни същества. И стрелата, пусната в движещата се тълпа, може да порази невиновния. По същия начин и при мислене може да се порази там, където кармата е подготвила слабо място. Може би без такъв удар кармата би могла да се измени, но неблагополучието на удара може да порази незаслужено. Затова хората трябва да разбират своята отговорност за всяка изговорена дума. (12–394)
Законът на кармата предполага съществуването на този, над който ще прояви своето действие. Мнозина биха предпочели пълното унищожение, пред преминаването по спиралите на кармата. Затова се е наложила старинната поговорка: „Кармата е палач, кой-то пази своята жертва“. С това хората сякаш са искали да кажат, че кармата като че предпазва особените престъпници от унищожение. Действително, може понякога да се забележи, че явни злодеи продължават да съществуват, макар че, според човечеството, те би трябвало да бъдат отдавна унищожени. Но възможно ли е да се прилагат човешките мерки там, където действа законът на неизопачената справедливост ? Нерядко злодеите изпадат в продължително заболяване или се ползват със здраве, но се подлагат на психически тормоз. (13–378)