МИСЪЛТА
Трябва да се осъзнае отговорността за мисълта. Най-напред са отговаряли за действията, после разбрали значението на думите, сега е време да се знае за пожара на мислите. Не само чрез действията, но и чрез мисленето си човечеството натрупва тежка карма. Заради мисълта страдания придобива духът, тъй като няма разлика между дума и мисъл. (2–2.VІІ.1)
Ако мисълта в Черния век е била около човека или магнетизмът се е разпространявал на малки разстояния, то в Новия век мисълта е безгранична. (7–54)
Не мозъчното вещество мисли, а мисълта се ражда в огнените центрове. (9–234)
Мисълта е не само неразрушима, но тя и нараства в пространството. (11 –245)
Има само две наслаждения за хората — мисленето и екстазът на красотата. Само при тях може да се придвижи човек към високите сфери. Затова е нелепо да се говори за мъките на мислителя или твореца. Те не се измъчват, а се радват. Но за някои радостта е в безумието и безделието. (12–85)
Мисълта е рефлекс на духа и затова движението на мисълта е неимоверно бързо. Само след много степени по скалата за бързина започва изчисляването на скоростта на светлината. (2.3.V.14)
Мисълта може да бъде видяна и измерена. Като духовна същност тя не може да бъде унищожена, но може да и бъде противопоставена подобна на нея с по-голям потенциал. (6–211)
Мисълта не умира в пространството. Няма предел за нейното разпространение. Там тя се превръща в енергия, чист огън, от който възниква нова съзидателна мисъл, която отново се приобщава към огъня. Такъв е кръговратът на енергията. Нека в сърцето си човек прецени каква мисъл ще му бъде пристойна. (12–378)
Мислената енергия живее в пространството и никой не знае предела на нейното разпространение. Но болшинството земни мисли са слаби и вяли, и затова те се разтварят в пространството по-лесно, отколкото съсредоточените мисли. Човек може да няма нищо против някои негови мисли да станат общо достояние, но много свои помисли желае да съхрани в тайна. Затова той трябва да се грижи за чистотата на мисленето сди, което ще бъде действие за благото на човечеството и може да приближи сроковете на еволюцията. Ако всички мисли на човечеството в сегашното му състояние оставаха да живеят в пространството, каква опасна бъркотия на енергиите би се получила. (12–587)
Мисълта не изчезва в пространството, но има разлика между мислите, излетели без предназначение и мисълта, изпратена с определена цел. Мисълта звучи в пространството и това не трябва да се разбира символично, а в буквален смисъл. Има много предания, в които се казва, че определени събития са били педизвестявани със звучащи явления. Не събитията звучат, а съпровождащото ги напрежение на мислите. (1 3–224)
Има мисъл, водеща навътре, при която повърхността на духа не се люшка и друга мисъл, летяща в пространството като ядро, носещо заряд със взрив. Откритите центрове обвиват мисълта с цвета на човека и така физически се образува лъч. Така се сформира истинската индивидуалност. (2.2.ІV.2)
Може да се мисли с мозъка или със сърцето. Сега е времето на сърцето и ние трябва да съсредоточим нашите стремежи в това направление. Без да освобождаваме мозъка от труда, ние сме готови да признаем сърцето за двигател. (7–277)
Има два рода мислене. При единия мисълта се ражда от чувство, с други думи от сърцето, а при другия от ума, по съседство с разсъдъка. Саможертвата се ражда от сърцето. (13–13)
Човек може да мисли едновременно в три слоя. Не трябва да се смята, че земната мисъл ще бъде винаги по-лоша от тънката. Нерядко земната мисъл влече хората към достойни действия, а тънката лъкатуши по отдавна изживян път. Огнената искра ще бъде винаги безупречна, но трябва да може да се разпали. Тя може понякога и изобщо да не пламне. Особено силно въздействие се получава когато трите слоя съвпаднат. Но може да се наблюдава и случай, когато човек попада едновременно под три различни подбуждения. Спомнете си старата приказка, когато в един човек се вместяват и ангел, и дявол. Тези три деления са само основни. Всъщност такива деления са много повече. Трябва да се стремим към единение в мисленето, (13–303)