Едва в текущото столетие разбират, че мисълта е енергия. Вече може да се каже дори че мисълта е механичен двигател. (13–99)
Мисленето се явява ускорител на психическата енергия. То я нагнетява и устремява в пространството. Ние съветваме да се мисли кратко, тъй като колкото по-кратка е пратката, толкова по-мощен ще е разрядът на енергията. Ако мислим на дълги периоди, ще се получи застояла вода, вместо бурен поток. При запознаване с Надземния свят краткостта и яснотата на мислите ще бъдат добри водачи. (13–869)
Колкото повече еднородни мисли има в пространството, толкова по-силни смерчове енергия се образуват. (12–370)
Мисълта спирално се преобразява във вещество, изпълваики цялото мироздание. Трябва да се приеме и разбере превръщането на мисълта във вещество. Мисълта е неизтощима. Хората се боят от мозъчна преумора, но това е нелепо, тъй като мисълта не може да се преумори. Мозъчните заболявания произлизат от много други излишества: пушене, пиянство, полово безумие, лишение от сън, преяждане, раздразнение, униние, завист, предателство.
Много ужаси на тъмнината дават преумората, която се приписва на мисления труд. Мисълта не уморява. Тя способства обмяната на висшите вещества. Ако в процеса на мисленето забележите преумора, търсете други причини. Може би в прозореца е проникнал отровен въздух или топливото не е чисто. Мисълта е здраве, обновление, обмен на вещество. (8–646)
Когато казвам: „Натоварвайте по-силно!“, трябва да знаете, че натоварването засилва съпротивлението на духовното зърно. Както товарът е необходим за кораба и неговата стабилност, така полезно е натоварването и сред земните бури. Не се бойте от натоварването, то само ще изяви сърдечния огън. (8–647)
Как да се приведе мисълта в действие? Трябва да се започне с дисциплината на най-малките мисли, което ще бъде начало на оздравяването на сърцето. Не разчитайте на разни външни пранаями. Пътят на Агни йога е през сърцето, но трябва да му се помогне чрез привеждане в порядък на мислите. Безпорядъчните мисли поразяват финото вещество. (7–495)
Не е толкова лесно да се научим да мислим. Трудно е да се развие напрежението на мисълта, но още по-трудно е да се постигне високо качество на помислите. Често с разума си човек твърди на себе си: „Ще мисля чисто“, но същността му го е привикнала към егоистично мислене. Тогава се получава най-нежелателната форма на мислене. Две птици летят от различии гнезда и не могат да се слеят в едно. Трябва да се управлява мисленето не. с разума, а с огъня на духа, докато всяка двойнственост изчезне. Мисълта може да има мощ само когато е съвършено монолитна, докато всяка пукнатина не само я лишава от сила, но е и космически вредна, внасяйки в пространството дисонанс. Трябва да се даде известно време за овладяване на мисълта, но е полезно да се утвърждава единството на същността на мислите. Ние се радваме на разнообразието на мисленето, но всяка мисъл трябва да бъде чиста като елмаз. (4–345)
Настилката на пътя се получава от малки камъни. Не трябва да се натрупват скали за гладък път. Когато изучавате пътя на мисленето, вие виждате множество малки мисли, които застилат повърхността на движението. Който може да проследи малките мисли, той управлява големите решения. Качеството и последователността на малките мисли наслояват основата на големите действия. Говорейки за психическата енергия, ние помним причините и следствията на нашите малки всекидневни мисли. Защото тези червей отслабват висшата енергия. Но те могат да бъдат и предтечи на гиганти. (4–547)
Само висшата и напрегната мисъл дава достатъчно силна енергия, а малката, непроявена, безпокойна, колебаеща се мисъл не само че не дава творящ импулс, но ще причини и вреда. Поради липса на правилно съответствие между притегляне и отблъсквне, нищожните мисли сякаш образуват уродливи конгломерати и замърсяват пространството. Ние ги наричаме пространствена слуз. Много енергия се губи за претворяването на тези мъртвородени уроди.
Дисциплината на мисленето неминуемо ще ни повлече към висшите огнени сфери. Вместо заразител, човек може да стане очистител на пространството. (8–549)
Невежите смятат, че възвишената мисъл е символ на печал и скука, но човекът, приобщил се към познанието, ще бъде радостен. Даже и ако той си спомни за грешките в миналото, той ще се зарадва разбирайки, че осъзнаването на грешките вече е верен път към изживяване на заблужденията. (13–578)