Овладяването на мисълта не се заключава само в нейното задълбочаване и съсредоточаване, но също и в освобождаването от несвоевременните и унижаващи мисли. Не винаги е лесно да се освободиш от прилетелите отвън и много трудно е да се избяга от горестните и тягостни размишления. Необходимо е еднакво умение както да се изпрати мисъл напред, така и да се остави ненужната. У хората обикновено е развито робуването на своите мисли. Нищо така не препятства движението, както тежките неподвижни мисли. Най-често такива размишления се Под влияние на мисленето може да не се чува даже близката музика. Така се доказва превъзходството на мисълта над физи-ческия организъм. Но музиката, макар к не слушана, помага за възвишеността на мисълта. Точно тъй сред вълните на живота може да не се забележи докосването на ръката на брата, но тя може, въпреки това, да донесе равновесие. (12-309)
изпращат отвън и много очи следят, злобеейки и очаквайки как ще бъде подтисната енергията. Съумейте да прогонвате незабавно такава проява на тягост, тъй като тя е най-лошият вид майя. (9–227)
Трябва да се свиква с разбирането, че всяка мисъл е общуване с огъня. Затова невежествената и нищожна мисъл е срамна. (8–33)
Безсловесната мисъл е много по-мощна, защото в нея се проявява по-чист стадий на огъня. Словесният отпадък по-скоро ще ни отдалечи, отколкото да ни приближи към Огнения свят. (8–354)
Когато казвам: „Помогнете мислено“, с това оказвам особено доверие. Не всекиго можем да молим за мислена помощ. Трябва да има увереност в свойствата на мислите и съсредоточеността на сърдечната енергия. Нужно е умение да се събере цялата преданост и да не се претрупват мислите със странични чувства. (8–94)
Чистата мисъл очиства аурата и е най-добрата защита от тъмните същности. Те се прилепват към всяка тъмна мисъл. Всяка мисъл е своего рода магнит и привлича себеподобните. Всяка чиста мисъл е зараждане на добро и всяка тъмна е люлка на зло. (13–350)
За човека най-трудно е да се управлява своята собствена мисъл. С усилие на волята той може да отхвърли външната мисъл, но това не значи, че на него му се е отдало да освободи съзнанието си от корена й. Той смята, че мисленето му се е изменило, но най-малкото външно напомняне ще му покаже, че змеят живее дълбоко и е готов да се събуди. Човек знае, че не е полезно да се завръща към миналите заблуждения, но въпреки всичко продължава да блуждае около ненужната пепел. Нерядко на някого се струва, че той повече не мисли за нещо, но в същност той е потопен именно в него. (13–579)
Всяка мисъл влияе на своя породител. Не само в земния живот, но и в Надземния свят ударите на вредоносните мисли тежко се стоварват върху Тънкото тяло. Те се притеглят към своя притежател и го намират в надземните пространства, като препятстват придвижването. Така долитат и добрите вестители и му придават криле за сияйния полет. Трябва да се запасяваме с добри мисли, тъй като само те ще ни осигурят леко изкачване на върховете. (13–808)
Необходимо е с пълно внимание да се отстранява от мисленето всичко, което може да привърже към обичайното ежедневие. Гледайте на необичайността като на средство за преуспяване. (9–340)
Съветвам мислено да се съсредоточвате върху определени лица, но не трябва да се смята, че въздействието може да достигне само тях. Благата мисъл е разсадник на добро. (9–462)
Някои се учудват защо понякога животът на много проклинани хора сякаш не се засяга от опасности. Причините са много. Можа би такъв човек е необходим за кармата на цяла страна. Може би мисълта не е силна и ритмична. Може би натрупването на мисли ще подейства не днес, а утре. (9–159)
Много убийства се извършват на далечни разстояния от мисли или от кръстосани мисли. Човек или твори, или разрушава. (11–141)
Могат да се приведат много примери, когато изпадналият в безумие в Азия е бил причина за гибелта на човек в Европа и когато изправилият се духом в Америка е излекувал някого в Египет. (4–168)
Препоръчайте на приятелите си да мислят за всички светове. Нека при тях не дойде вредната мисъл на лицемера: „Какво значи моята мисъл за света?“ Който мисли така, той не се е отрекъл от себе си. Естествено, всеки войн ще пусне по една стрела, но ако всеки съжали за своята стрела, то войската ще остане без защита. (7–301)
Когато човечеството се сговори да изпрати добра мисъл одновременно, заразената атмосфера на нисшите слоеве веднага ще се проясни. Нужно е да се погрижим по няколко пъти на ден да изпращаме мисъл не за себе си, а за целия свят. Така мисленето ще привиква към безкористните стремежи. Не е необходимо да се гледа на изпращането на мисли като на някакво свръхестествено действие. Нека това да бъде като храна на духа, като гориво за огнището през нощта! Не са необходими уморителни медитации. Мисълта за света трябва да е кратка а отречението от себе си се изразява съвсем просто: „Нека бъде на света добре!“ (7–300)