Добре е да има поне половин час дневно, за да се помисли. Не говоря за някакво съсредоточване. Полезно е да се помисли за доброто във всичко ставащо. Даже малките признаци на доброто сред живота предизвикват разведряване. Те ще породят признаци на признателност и дружелюбие. Такива огньове се равняват на приема на мускус. Мисълта за доброто ражда нервна устременост. Следва и на нервите да се даде работа, но само доброто ще укрепи нервите. (8–405)
Пространственото мислене съвсем не е лесно за болшинството. За него е необходимо преди всичко да се запази личността, но да се премахне егоизмът. За мнозина такова противопоставяне ще изглежда напълно нелепо, защото за тях егоизмът е, именно, личността. Обликът на могъщата личност, предана на общото благо, за мнозина е невъобразим, но извън личността мисленето няма да е плодотворно. При наличието на егоизъм, обаче, мисленето само ще прибави още една порция отрова към заразената аура на планетата. За мнозина е трудно също и да осъзнаят, че веществото на мисълта е неразрушимо и не е свързано със слоевете на пространството — значи не малка е и отговорността за всяка мисъл. Хищната птица може да бъде застигната от стрела, но по какъв начин ще бъде неутрализирана зловредната мисъл! (7–55)
В случай на затруднение мълчаливо поседете заедно и размишлявайте за едно и също нещо. Законът е, че две съгласувани мисли седем пъти увеличават силата си. Това не е магия, а практическо съображение. Сами ще се убедите доколко е полезен такъв съвет. (2–2.V.7)
За да се устреми духът, трябва да се изгонят ненужните мисли и да има готовност за възприемане на вълните от вибрации, изпращани от нас. (1–10.V.21)
Хората нерядко чуват зовящи ги гласове, което ги заставя да се стреснат и огледат, но, разбира се, никой от присъстващите не ги е чул. Такива пространствени послания съществуват. Но хората вместо да ги приемат, ги отблъскват, защото не умеят да се потопят в определено настроение. (12–186)
Учителят насочва токовете, но сърцето му понякога се нуждае от съединително вещество и тогава енергията на ученика има особено значение. Учителят винаги е готов да сподели запаса от енергията си, но и ученикът трябва да бъде готов да има чисто сърце. (7–383)
Мисълта може да бъде възприета незабавно, ако е очаквана. Трябва да съумеем да съхраним тази очакваност даже и при усилен труд. (12–376)
Прелитащите през пространството послания отново се връщат в хранилището на невъзприетото. Затова трябва да има постоянна готовност за всякакви нагнетявания, за да се влезе в съзвучие с Висшия свят. Единствено напрегнатото състояние може да помогне на трансцеденталното възприятие. Дори и посветените не са избавни от грижата да не изпуснат Висшите послания. (8–654)
В какво се състои главната полза отизпращането на мисли? Освен за добрите дела, за които се изпраща, главната полза е в укрепването на самото пространство с добро. Такова насищане на пространството е огромна защита на здравето на планетата. Проявата на добро е голяма ценност, не изчезваща в пространството. (9–308)
Всяка добра мисъл е мощен лост и за получаващия, и за изпращащия. Учението обръща особено внимание на мислените послания, които могат да влияят благоприятно на земните обстоятелства. Като огнени действия те имат голямо значение и за равновесието на пространствения огън. Но трябва да се знае, че безпорядъчното мислене не допринася полза за обкръжаващите. Енергията трябва да бъде полезна не само в едно направление, но и за цялото пространство. (9–339)
Изпратената мисъл може да бъде на един език, но се възприема и от говорещите други езици. Това свидетелства, че психическата енергия действа не чрез словесно-мозъчни средства, а чрез огнената енергия на сърцето. Мисълта се възприема на всички езици и изразите на съзнанието са привични за получателя. Значи преводът на мислите става не чрез думи, а по смисъл. (9–385)
Всеки изпраща мисли на езика, на който той мисли. Би било грешка да се предават мисли на чуждо наречие, предполагайки удобство за лицето, към което е отправена мисълта. Такова чуждо изложение отслабва силата на посланието. (13–10)
Мисълта не се нуждае от думи. Понякога съсредоточеният мълчалив поглед предотвратява големи опасности. Внушението също не се нуждае от думи и само неизкусните хипнотизатори се стараят да въздействат с крясъци и да си помагат с ръце, но нито едното, нито другото са нужни за предаването на мисли. По-скоро може да бъде полезно ритмичного дишане, но и то отстъпва по значимост на сърдечния ритъм. Мисълта се изпраща и получава чрез сърцето. (12–67)