Трябва да се приеме, че всяка вест от нас е нещо необходимо. Нека това бъде една дума или една буква, но чрез нея може да се предизвика асоциация с нещо определено. (9–31)
За приемането на мисли преди всичко трябва да няма раздразнение. Възбуда или спокойствие са допустими, но не и гняв или раздразнение. Успокоението на раздразнението привидно изглежда трудно, но е достатъчно да се потърси мястото на раздразнението в развитието на света и то няма да може да се намери. Същото важи и за мястото на егоизма в безпределността. (12–263)
Настроенията се наричат мълчаливи мисли. Те не се претворяват в думи, но влияят на мислената енергия. Ако изпращачът и получателят са в противоположно настроение, предаването на мисли няма да бъде точно. (12–302)
И най-високата мисъл няма да долети през преградата на един озъбен егоизъм, нащърбена завист или озверена злоба. При такова посрещане не може да се очаква пракрасна мисъл. Само сърцето умее да се преизпълни с очакване, което разтваря (вратите), а не с преграждащото очакване на егоизма. Сърдечното очакване е вече предчувствие. Твърдя, че предчувствието е вече отваряне на вратата. Трябва да се мобилизират най-добрите чувства в очакване на среща с мисълта. (2–306)
Казват, че мисълта трябва да се среща в мълчание. Такова условие е полезно, но още по-добре би било да се каже — с тържественост. (2–307)
Мисленият въпрос може да получи незабавно отговор, защото предаването на мисли не изисква време. (11–360)
Наричаме мисълта поглъщателка на времето, защото, когато човек е потопен в мисли, престава да усеща времето.)13-226)
Под влияние на мисленето може да не се чува даже близката музика. Така се доказва превъзходството на мисълта над физическия организъм. Но музиката, макар не слушана, помага за възвишеността на мисълта. По същия начин сред вълните на живота може да не се забележи докосването от ръката на брата, но то може, въпреки това, да донесе равновесие. (12–309)
Трябва да се научите да разпознавате коя мисъл идва отвън и коя се е зародила отвътре. Такова състояние е познато на всекиго, който се е прислушвал към мисловния процес. Такива упражнения върху самия себе си заострят внимателността. (12–381)
При изпращане на мисли трябва да се подбират звучни и обичайни думи. Не ги повтаряйте и не усложнявайте посланията. Но ако се наложи повтаряне, не употребявайте тази дума в различен смисъл. (12–393)
Ако мисълта е особено ясно насочена към определено лице, тя непременно ще засегне неговата аура. (12–463)
Силата на мисълта зависи от спокойствието и сърдечната устременост. Всяко сърце е обкръжено от безпокойства, вълнения и трепети. Обикновено облаци от малки, зли насекоми се опитват да нарушат чистотата на мисълта. Тези трепети могат да се превъзмогнат с пълно обръщане към Йерархията — не половинчато, а пълно, но такова обръщане не е често. Обособяването на ясна мисъл, без случайни залитания, ще бъде вече признак на висока дисциплина. (12–546)
Много условия влияят на предаването на мисли на разстояние. Необходимо е не само да владееш себе си, но и да се отчитат химическите въздействия, които в своето столкновение могат да пресекат и силната воля. Трябва да се усетят пространствените напрежения и да се предпазят приятелите, намиращи се в земни условия. (13–4)
Всяко окисление на метали оказва влияние на характера и качеството на мислите. Димът от прегорелите стари материали или месо са винаги вредни. Също и прахът, като част от разложения, се всмуква в порите на тялото. (6–67)
Обстановката трябва да бъде възможно най-обикновена и привична. Излъчванията на такива вещи няма да внесат раздразнение. Ние провеждаме предаването на мисли в празна стая. Стените са оцветени в син или зелен цвят, последният от които е твърде удобен за много индивидуалности. Също така предпочитаме удобно кресло, за да бъде гръбначният стълб в изправено положение. Източникът на светлина трябва да е отзад, за да не дразни очите. Не трябва да има насилствено напрежение, а само пълно съсредоточване. Пред погледа може да се постави изображението на лицето, към което е насочено посланието. Но още по-добре е да се има това изображение мислено. Спокойствието и хармонията на (подходящата) музика способстват за изпращането на мисли. (13–10)