Човечеството представлява акумулатор и трансмутатор на висока енергия, която ние сме възприели условно да наричаме психическа. Ролята на човечеството е да трансмутира в съзнание тази енергия и по пътя на Йерархията да я насочва към висшите сфери. Но загубата на разбирането за своето предназначение е отдапечила хората и от познаването на стоящата пред тях отговорност. Затова ние отново напомняме за основата на Битието. Трябва отново да се прикачим към великия проводник и да осъзнаем началата за обновяване на живота. (6–296)
Много легенди описват изпълняването на желания, но не споменават за едно решаващо условие при това: за безизходността, която изостря желанието до непоколебимост; всеки малък обходен път вече притъпява стрелата на непоколебимостта. Както плува страхуващият се от водата, когато опасността го тегли към дъното, така се осъществява изпълнението на желанията, когато всички пътища са отрязани. Хората казват, че е станапо чудо, но в повечето случаи само е била изострена психическата енергия. Средоточие на психическата енергия е сърцето, което е слънцето на организма. Следователно, когато говорим за сърцето, ние трябва да имаме пред вид основата на психическата енергия. (7–2)
„Русло на Благодатта и приемници на земните отрови“. Така се наричат избраните, готови да принесат себе си в полза на света. Приемането на отровата е непосилно без силата на Благодатта, но без земната отрова силата на Благодатта би била фатална. Така устремяването нагоре има своята основа на Земята. Разбира си, приемането на отрова е непосилно за мнозинството, но и за установяването на Благодатта също е нужна проверена чрез изпитания сърдечна сила. При нас се приема като безценна придобивка, когато сърцето, без всякакво напрежение, винаги е готово да откликне на обкръжаващото. (7–32)
Процесът на нагнетяване на енергията наподобява действието на помпа. При това устремяването на енергията нагоре непременно се обуславя от натиск надолу. Този натиск хората възприемат обикновенно като нещастие, като неудача, макар че това е по същество физическото предверие на подема. Подтискането се проявява, разбира се, съвършенно различно, но всеки достигнал до подема може да установи моменти на вътрешно или външно угнетяване. Печално е да се види как хората се подават на угнетяването, без да разбират закона за помпата. Много малко е нужно на тези маси, за да разберат неблагополучията като врата към подема. (7–45)
Всяко чувство поражда енергия. Взаимното чувство удесеторява енергията. Колективното чувство може да създаде голяма енергетична мощ, но отделните чувства трябва да бъдат напрегнати, а взаимното събирателно чувство трябва да бъде съгласувано. В това е цялата причина за слабото въздействие на съвременните чувства, тъй като нито едно условие за напрегнатост на чувствата не се съблюдава сега. А каква велика реалност би се отразила в подема на множество съгласувани чувства! Древните са наричали чувството ковачница на мощ. (7–278)
Чудото е проява на най-тънките енергии, не изучавани все още в различните училища. Употребата на тези енергии е много по-честа, отколкото се смята в ежедневния живот и тези непонятни за болшинството явления трябва да бъдат изучени. Това не е некромантия, не е спиритизъм, а просто наука за най-фините енергии. (7–319)
Милосърдие, състрадание, съжаление, любов и всички благи напътствия, така често споменавани от нас, не са ли най-добрите пътища за свързване с висшите енергии? Трябва да се възприемат тези светли качества като действително средство за свързване с висшите светове. Без тях цялата астрохимия ще бъде астро-отрова. Алхимиците разбирали значението на светоносното съединително вещество, произхождащо от сърцето, което би могло да се нарече смисъл на психическата енергия. Разбира се, и обратната страна се опитва по своему да реши тази задача. Магъосниците от първите три степени използват семенното вещество за свързване с пространствените енергии, но тези способи са несравними по сила и продължителност със сърдечния огън. (7–374)
Изтичането на сърдечна енергия може да бъде произволно и непроизволно. Последното може да бъде предизвикано от странично възвание или от неудържима щедрост на самия център. Можете да си представите щедростта на тези подаяния и колко сили поглъщат те, но неизмерима е щедростта на сърцето и скъперничеството е непознато на пламенното сърце. Това важи и при сърдечните пратки, предизвикани от далечни места. Към изпратения зов се прикрепват по пътя много подобии пратки, тъй като сходното се събира елементарно. По такъв начин изтичането на енергия особено се усилва. Който познава делимостта на духа, ще разборе тези щедри отговори на сърцето. (7–430)